Определение № 90 от 25.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 2724/2015 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Подадена е молба от З. Б. Щ. за изменение на решение № 187/22.02.2017г. по т.д. № 2724/2015г. на ВКС в частта за разноските. В молбата се излага, че касаторката е поискала присъждане на всички разноски по спора пред трите инстанции, които изчислява в размер на 27 623,87 лв. Ответникът по молбата [фирма] изразява становище за недопустимост на същата поради липса на представен списък за разноските. ВКС констатира следното: С решение №187/22.02.2017г. по т.д. № 2724/2015г. на ВКС, I т.о. е било отменено обжалваното въззивно решение и е било постановено друго за отхвърляне на иска на [фирма] против З. Б. Щ.. С оглед изхода от спора в полза на касаторката са били присъдени разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 21143,27лв. Видно от съдебните книжа по гр.д. № 781/2011г. на РОС З. Щ. е представила в срок списък / л.108 от делото/ за направените от нея съдебно-деловодни разноски за първата инстанция в размер на 6475лв. По в.гр.д. № 335/2014г. на ВтАС списък за извършените от З. Щ. разноски / л.120 от делото/ е бил депозиран също в срок за сумата от 8790 лв. Не е представен списък по чл.80 ГПК от касаторката за касационната инстанция. Доколкото молбата по чл.248, ал.1 ГПК се явява допустима по отношение на разноските за първа и въззивна инстанции, а с касационното решение разноските са присъдени общо за трите инстанции, настоящият състав следва да се произнесе по цялото искане на касаторката за изменение на решението в частта за разноските. Въз основа на молбата по чл.248 ГПК се установява, че разноските за първа и въззивна инстанция са изцяло включени в присъдената сума от 21 143,27 лв. По отношение на претенцията за разноски пред касационна инстанция същата се явява основателна за платената от касаторката държавна такса по сметка на ВКС и за адвокатското възнаграждение от 2400лв. с ДДС. Представени са писмени доказателства за извършване на плащане по банков път на процесуалния представител само за така посоченото възнаграждение. За претендираното с молбата по чл.248 ГПК възнаграждение в размер на 6480 лв. с ДДС са ангажирани до приключване на делото пред настоящата инстанция /последно съдебно заседание/ доказателства само за договарянето му с договор за правна помощ от 18.06.2015г., но не и за действителното му плащане по начин, уговорен в чл.2.4 от договора. Едва с молбата по чл.248 ГПК, извън преклузивните за това процесуално действие срокове, страната представя доказателства за извършване и на други разноски по делото. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС