Определение № 9433 от 02.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9307/2026 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частна жалба, вх. № 20772/28.07.2026 г. с пощенско клеймо от 24.07.2026г. на Г. В. К., понастоящем в Затвора в [населено място], срещу определение № 1733 от 20.07.2026 г., постановено по адм. дело № 648 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-област. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, частният жалбоподател иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Отправя искане за предоставяне на правна помощ за исковото производство по първоинстанционното дело и искане за назначаване на преводач по същото дело. Частното производство пред първоинстаннционния съд се е развило след като с Определение №7951/14.07.2026г., постановено по адм.д. № 4053/2026г. по описа на ВАС касационният състав е отменил Определение № 354 от 19.03.2026 г., постановено по адм. дело № 648 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-област, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е върнал делото на АССО за произнасяне по направеното искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, преди произнасяне по въпроса за връщане на частните жалби с вх.№ 1331/19.02.2026г. и вх.№ 1407/23.02.2026г. против Определение №159/10.02.2026г. по адм.д. № 648/2025г. по описа на АССО. С обжалваното Определение е оставено без уважение искането на К. за отвод на съдия М. К. – Колева от разглеждане на адм. дело № 648/2025 г. по описа на Административен съд – София-област и е била отхвърлена молбата за освобождаване на К. от заплащане на държавна такса по двете цитирани по-горе частни жалби. Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество. По основателността й, настоящият състав на трето отделение при Върховния административен съд преценява следното: Съдебното производство пред Административния съд София-област е образувано по искова молба на частния жалбоподател с правно основание чл.2в по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предявена против Административен съд София-град, за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 500 000.00 лв., претърпени в периода 20.02.2024 г. – 27.02.2024 г. в резултат на правораздавателна дейност на Административен съд – София-град – Определение № 1888 от 20.02.2024 г., постановено по адм. дело № 246 по описа за 2024 г. на този съд. С Определение № 159 от 10.02.2026 г. по първоинстанционното дело исковата молба на К. е била оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено. Наред с това е оставено без уважение искането на лицето за отвод на съдия М. К. – Колева от разглеждане на адм. дело № 648/2025 г. по описа на Административен съд – София-област. Ищецът оспорил в срок това определение, подавайки две частни жалби против него с вх. № 1331 от 19.02.2026 г. по описа на Административен съд – София-област, а втората с вх. № 1407 от 23.02.2026 г. по описа на същия съд. Постановено по делото е било Разпореждане № 512 от 10.03.2026 г. по първоинстанционното дело, с което двете частни жалби на К. против определение № 159 от 10.02.2026 г. са били оставени без движение. Първоинстанционният съд е констатирал, че не е заплатена държавна такса за производството по частните жалби, поради което е указал на ищеца, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяване на това разпореждане, да внесе по сметка на Върховния административен съд обща сума в размер на 60, 00 лв. (или по 30.00 лв. за всяка от частните жалби) и да представи доказателства пред Административен съд – София-област за внасянето им. Указал му е също последиците от неизпълнение на указанията по това разпореждане. Разпореждане № 512 от 10.03.2026 г. било получено от К. на 10.03.2026 г., като в срока за изпълнение на указанията по него, лицето подало до Върховния административен съд частна жалба, вх. № 7668/16.03.2026 г., за оспорването му. С тази частна жалба ищецът поискал да бъде освободен от внасяне на държавна такса за производството по нея. Със същата жалба ищецът отправил и искане за отвод на съдия М. К. – Колева от разглеждане на адм. дело № 648/2025 г. на Административен съд – София-област, както и искане за освобождаване от внасяне на държавна такса за производството по исковата молба. Не е внесъл указаните му с Разпореждане № 512 от 10.03.2026 г. държавни такси. С Разпореждане на Председателя на трето отделение при Върховния административен съд от 16.03.2026 г. частната жалба на К. против Разпореждане № 512 от 10.03.2026 г. била изпратена за администриране на Административен съд – София-област и регистрирана там на 18.03.2026 г. На 19.03.2026 г. съдът постановил Определение № 354 от 19.03.2026 г., постановено по адм. дело № 648 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-област, с което били върнати двете частни жалби против Определение № 159 от 10.02.2026г., постановено по същото дело. Същото било оспорено и съответно отменено с Определение №7951/14.07.2026г., постановено по адм.д. № 4053/2026г. по описа на ВАС, поради допуснато нарушение на чл. 127 АПК и непроизнасяне по отправеното искане за освобождаване от държавна такса преди този за връщане на частните жалби. С Отменящото определение били дадени указания за произнасяне на първоинстанционния съд по направеното искане от частния жалбоподател за освобождаването му от държавна такса, преди администриране на частните жалби. В изпълнение на дадените указания АССО разгледал искането за освобождаване, като преценил представените от страна на К. доказателства и достигнал до извод, че при извършената делба на недвижимото имущество след постановен развод между К. и съпругата му, същият би следвало преди десет години да е получил сумата от 335 500 лева, поради което дължимата такса от 10,00 лева не би представлявала затруднение за същия, поради което липсвало основание за освобождаването му от д.т. Определението е валидно, допустимо, но е неправилно. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК предвижда, че съдът освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Необосновано съдията-докладчик е приел, че частният жалбоподател не отговаря на изискванията на закона за освобождаване от заплащане на държавна такса. Преценката за наличие или липса на доходи следва да се извършва относно конкретния момент на направеното искане. Видно е от представените доказателства и събраната информация, че лицето към момента на депозиране на двете частни жалби не е разполагал с никакви парични средства, от които да е имал възможност да задели суми за провеждане на исковото производство. Що се отнася до справката за недвижимото му имущество, тя отразява извършена делба, при която лицето не е получило в дял нито един от притежаваните по-рано имоти, като начина на уравнение на дяловете не сочи по категоричен начин изплащане на ½ от равностойността им в негова полза от страна на съпругата му. Липсват други данни за налични МПС или вещи на значителна стойност, от които би могъл да се сдобие със средства, поради което частната му жалба против оспореното определение е основателна и отказът за освобождаване от държавна такса следва да бъде отменен. Още повече, че неправилно съдебният състав е преценял дължимост на сума в размер на десет лева. Таксите за двете частни жалби са евровата равностойност на 30,00 лева за всяка, като общата дължима сума възлиза на 30,68 евро, т.е. в размер шесткратно по-голям от обсъдения от страна на първоинстанционния съдебен състав. Що се отнася до частната жалба в частта, касаеща отказа да бъде уважена претенцията на К. за отвод на съдебния състав, същата не подлежи на обжалване. В случай на подобен порок, той подлежи на преценка при евентуално оспорване на крайния съдебен акт в производството по съществото на спора. Искането за предоставяне на правна помощ и преводач в същото производство отново не подлежи на разглеждане и преценка от настоящия съдебен състав извън преценката за законосъобразност на крайния съдебен акт в исковото производство. По тази причина жалбата на К. против тази част от определението на АССГ и исканията му за правна помощ и преводач в първоинстанционното производство следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото в същите части – прекратено. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,