Определение № 185 от 11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2-във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 292/10.І.2013 г. на Д. С. Д. /в качеството й на съдружник в софийското [фирма]/, подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от САК против определение № 2452 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с–в от 27.ХІІ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 4484/2012 г., с което – като процесуално недопустима (просрочена) - е била оставена без разглеждане нейна частна жалба срещу първоинстанционното определение № 6811 на СГС, ТК, с-в VІ-16, от 12.ХІ.2012 г. по гр. дело № 5798/2012 г.: досежно оставянето без уважение на молбата й за допускане обезпечение на предявен от нея установителен иск с правно основание по чл. 29, ал. 1, предл. 3-то ЗТР. Оплакванията на частната жалбоподателка Д. са за необоснованост и постановяване на атакуваното прекратително определение като в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като се позовава на наличието на приложен по делото пощенски плик с клеймо от дата 22.ХІ.2012 г., а оттам и на правилото на чл. 62, ал. 2 ГПК, Д. Ст. Д. претендира отменяване на този съдебен акт и връщане на делото на САС: за произнасяне по съществото на частната жалба „за търсеното обезпечение”. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно въззивно производство пред САС, настоящата частна жалба на Д. С. Д. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е основателна. Съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му и процесния случай Д. е получила препис от първоинстанционното определение на СГС за отказ да бъде допуснато исканото обезпечение на иска й на датата 15.ХІ.20112 г. Правилно съставът на САС е могъл да констатира, че този преклузивен срок изтича на датата 22.ХІ.2012 г. /присъствен ден, четвъртък/, но не е съобразил обстоятелството, че – съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК - същият не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата /респ. на частната въззивна жалба, както това е в процесния случай/ е станало по пощата, вкл. и когато тя е било подадена „в друг съд”. В настоящата хипотеза оставената без разглеждане частна въззивна жалба на Д. Ст. Д. е била адресирана: „ До Софийския апелативен съд – чрез Софийския градски съд по дело № 5798/2012 г., ТО, VІ-16 състав ”, както е била изпратена по пощата на погрешно посочения адресат, видно от приложения пощенски плик (на стр. 18 от досието по ч. гр. дело № 4484/2012 г. по описа на САС) с клеймо от датата 22.ХІ.2012 г. Независимо от това тази ЧЖ е била надлежно администрирана по реда на чл. 262 ГПК от страна на първостепенния съд, който преди да я изпрати на САС - „по компетентност”, е могъл да констатира, че същата е подадена в срок, че е била внесена дължимата по с/ка на въззивната инстанция държавна такса, както и че съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 2-ро ГПК не се изисква представяне на преписи за връчване на ответниците – юридически лица. С оглед изложеното по необходимост се налага извод, че атакуваното прекратително определение на САС е незаконосъобразно: като постановено е в нарушение на чл. 62, ал. 2 ГПК. Поради това този съдебен акт ще следва да бъде отменен, а делото върнато на същия състав нар въззивната инстанция – за по-нататъшни процесуални действия по подадената в срок частна жалба на Д. Ст. Д. с вх. № 122726. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение