Определение № 7829 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6691/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на С. Ф. Т. с посочен съдебен адрес в гр. София на процесуалния си представител адв. А. Джонев срещу определение № 25586/24.06.2026 г., постановено по адм. дело № 7708/2026 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлено искането й за обезпечаване на бъдещ иск с правно основание чл. 147, ал.1 АПК във връзка с чл. 23 от Наредба на Столичен Общински съвет за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община. Искането за обезпечаване на бъдещ иск е с правно основание чл. 389, ал.1 ГПК, а главното производство се твърди, че е образувано срещу мълчалив отказ на кмета на район "Възраждане" да се произнесе по подаденото искане за настаняване на С. Т. в общинско жилище. Неправилно според жалбоподателката съдът е приел, че се иска обезпечаване на иск с правно основание чл. 256 АПК, какъвто иск тя не е предявявала. Сочи се в частната жалба, че към момента на подаване на молбата до кмета на посочения район, е било налично свободно общинско жилище, за което изрично е поискано Т. да бъде настанена в него. Твърди се от жалбоподателката, че предметът на спора е пряко свързан с конкретен общински имот, а исканото обезпечение не цели съдът предварително да разреши административния спор, нито да постанови временно настаняване на Т., а целта е с обезпечението единствено да се запази съществуващото фактическо положение до приключване на съдебното производство, като се предотврати предоставянето на процесното жилище на друго лице. В този смисъл според С. Т. правният извод по делото е доказана реална и непосредствена обезпечителна нужда, поради което са налице всички законови предпоставки за допускането на исканата мярка. В частната жалба се съдържа и оплакване, че съдът не е обсъдил представените с искането за обезпечителната мярка доказателства, удостоверяващи вероятната основателност на предявеното съдебно оспорване - предпоставките по чл. 23 от посочената Наредба. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в частната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното определение и вместо него да се постанови друго определение, с което се допусне исканото обезпечаване. Ответникът по частната жалба кмета на район "Възраждане" към Столична община не е подал писмено становище по чл. 232 АПК. Върховният административен съд,, Четвърто отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, поради което тя е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил искането на С. Т. за обезпечаване на бъдещ иск с правно основание чл. 147, ал.1 АПК във връзка с чл. 23 от Наредба на Столичен Общински съвет за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община предвид заявеното от жалбоподателката, че ще оспорва мълчалив отказ на кмета на район "Възраждане" да издаде заповед за настаняване в друго общинско жилище. Уточнено е в първоинстанционната жалба, че предложеното обезпечение е за представяне на гаранция в размера на наемните суми за 24 месеца. Съдът е приел, че предмет на защита не е фактическо, а правно действие/бездействие, какъвто е мълчаливия отказ, който С. Т. е заявила, че ще обжалва с предявяване на иск по чл. 147, ал.1 АПК. Обжалваното определение е правилно като краен резултат. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за да бъде допуснато обезпечение в съответствие с разпоредбата на чл. 391 ГПК, приложим по силата на чл. 144 АПК следва кумулативно да се налице следните предпоставки: бъдещият иск да е допустим; да е вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда. Посочването като бъдещ иск - оспорване на мълчалив отказ на кмета на район Възраждане при Столична община не се вписва в разпоредбата на чл. 391 ГПК, както и заявеното от жалбоподателката, че бъдещият ще бъде предявен с правна квалификация чл. 147, ал.1 АПК. Правилно решаващият съд е установил фактите и е направил извод, че при настаняване (пренастаняване) в общинско жилище, кметът издава заповед и действа в условията на обвързана компетентност, поради което и в случаите на непроизнасяне от същия административен орган не се касае за фактическо действие, каквито са твърденията в частната жалба, а за правно действие. Приемайки, че не е допустимо предявяване на иск с правно основание чл. 147, ал.1 АПК, първоинстанционният съд не е допуснал сочените в частната жалба нарушения, които да доведат до неправилност на обжалваното определение. Разпоредбата на чл. 147, ал.1 АПК принципно регламентира право на оспорване, което при наличие на законовите предпоставки, съответното лице има правен интерес да го направи. В процесния случай жалбоподателката твърди, че е подала молба за пренастаняване в общинско жилище, по което повече от 4 години кметът не се е произнесъл. Както е посочено в определение № 6529/15.06.2026 г. по адм. дело № 5420/2026 г. на ВАС, Четвърто отделение по искане на С. Т. за ообезпечение на бъдещ иск, не е налице неоснователно бездействие на органа да издаде заповед, тъй като предмет на защита по чл. 256 АПК са само дължими по силата на закон фактически действия, но такава защита не е дължима за волеизявления, т.е за издаване на административен акт. Формиран мълчалив отказ се налице, само когато, по силата на закон административният орган не се е произнесъл, а по чл. 256 АПК е само за защита на фактически действия, а не за правни такива. След като се касае за правни действия/бездействия, оспорването на мълчалив отказ би бил недопустим. Както вече се посочи неправилно в частната жалба се сочи и разпоредбата на чл. 147, ал.1 АПК за предявяване на бъдещ иск, който бил мълчаливия отказ на кмета. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 във връзка с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, Четвърто отделение