Определение № 267 от 16.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2060/2018 г.

С определение № 468 от 12.07.2019г., по т.д.№ 2060/18 г. на ІІ т.о. на ВКС, с което по касационната жалба на „ ЕНЕРГОМОНТАЖ-Р”АД, [населено място] настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд №114 от 13.06.2018 г., по в.т.д.№ 425 /2017 г. са присъдени поисканите от насрещната страна „ СИГМА”ЕООД, [населено място] деловодни разноски, направени в производството по чл.288 ГПК и представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение от 6 000 лева,съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 0162319 / 15.08.2018 г. на адв. Р. К. от РАК. С молба вх. на ВКС № 6785/29.07.2019 год., наименована „частна жалба”, подадена в срока и по чл.284, ал.1 ГПК касаторът „ ЕНЕРГОМОНТАЖ-Р”АД, [населено място] е възразил срещу размера на така присъдените деловодни разноски,претендирайки намаляването поради прекомерност, в съответствие с процесуалното правило на чл.78, ал.5 ГПК. В депозиран в срока по чл.248, ал.2 ГПК отговор „ СИГМА”ЕООД, гр.Р., чрез процесуалния си представител адв. Р. К., изразява несъгласие с искането на молителя, позовавайки се на фактическа и правна сложност на делото. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и съобрази данните по делото, намира: Независимо от даденото от страната наименование, така подадената „частна жалба” в същността си се явява молба по см. на чл.248, ал.1 и сл. ГПК. Поради характера на производството по селектиране на касационните жалби и отсъствие на задължение за изпращане на препис от депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба, то касаторът, съгласно застъпеното в последователната практика на ВКС становище, в сочената хипотеза се счита за редовно известен за претендираните от насрещната страна деловодни разноски и техния размер за първи път едва с присъждането им от състава на касационната жалба, респ. с основаната на чл.248, ал.1 ГПК молба на ответника. Поради това и възражението на „ ЕНЕРГОМОНТАЖ-Р”АД, [населено място] по чл.78, ал.5 ГПК, заявено по реда на чл.248, ал.1 ГПК се явява своевременно и като процесуално допустимо подлежи на разглеждане, а по същество е основателно. Съпоставени материалния интерес от предприетото касационно обжалване, който е в размер на 84 742.57 лв. и присъденото като деловодни разноски, по реда на чл.78, ал.3, във вр. с чл.81 ГПК адвокатско възнаграждение от 6 000 лева, което ответникът по касационната жалба „ СИГМА”ЕООД, гр. Р. е заплатила на адв. Р. К. за оказаната му в касационното производство правна защита и съдействие по договор № 0162319/15.08.2018 г., дават основание да се приеме, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК следва да бъде уважено. Заплатеният единствено за изготвяне отговор на касационната жалба адвокатски хонорар надвишава около 3 пъти предвидения в чл.7, ал.4 във вр. с чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 год. на ВАС минимален размер за процесния материален интерес, като дори и делото да е със значителна правна и фактическа сложност, то явяване на процесуалния представител на страната в съдебно заседание пред ВКС не се е наложило. Основателността на въведеното от „ ЕНЕРГОМОНТАЖ-Р”АД, [населено място] възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Р.К. предвид фактическата и правна сложност на делото и начина на осъществената в тази инстанция защита на страната налага постановеното по реда на чл.288 ГПК определение на второ търговско отделение на ВКС № 468 от 12.07.2019г., по т.д.№ 2060/18 г. да бъде изменено в частта му за деловодните разноски. Поради това и първоначално присъдената на „ СИГМА”ЕООД, гр. Р. сума от 6 000 лв. следва да бъде намалена на 2 034.21 лв., явяваща се 75% от сумата 3 072.29 лв. Последната, формирана по правилото на чл.7, ал.4 от Наредба №1/04 г. (ДВ бр.28/2014 г.), е сбор от сумите: 830 лв. и 2 242.28 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл.248, ал.1 във вр. с чл.78, ал.5 ГПК, настоящият състав на второ отделение на ВКС