Решение № 6638 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12122/2012 г.

Решение № 6638 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12122/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Зюлфие Хасан Ахмед в качеството й на ЕТ "Маказ-Зюлфие Ахмед" от с. Фотиново, Община Кирково, Област Кърджали срещу решение № 2008/31.08.2012 г., постановено по адм. дело № 672/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 900267/14.01.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Кърджали, потвърден с решение № 164/12.03.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 1 205,80 лв. и лихви - 911,57 лв., за 2006 г. в размер на 5 606,04 лв. и лихви в размер на 2 103,95 лв. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 12 322,70 лв. и лихви 2 880,77 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са оплаквания, че неправилно съдът е приел, че ревизионният акт не е нищожен поради неспазването срока за издаването му и поради неподписване на ревизионния доклад от Венета Русева, а само от Росица Скоколиева. Изложени са оплаквания относно неприобщаване на доказателства по повод ревизията на съпруга на касаторката Есад Мюмюн Ахмед, тъй като протокол № 0189461/03.08.2009 г. е подписан от Никола Чанев, а за него няма доказателства, че е упълномощен орган. В тази връзка изтъква доводи, че ревизионният доклад се оказва без надлежно приобщена административна преписка и при липса на каквито и да било доказателства, които да съставляват част от него и доказателствено да обосновават и подкрепят неговите фактически констатации. Според касаторката в тежест на приходните органи е било да съберат необходимите доказателства, както относно декларирани или получени приходи (доходи), така и за имущественото състояние на физическото лице през ревизирания период, предвид че ревизията е извършена на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Мариянка Лулчева и адв. Тотка Янева и двете са представили писмени бележки. Направено е искане за присъждане в полза на касаторката на направените по делото разноски. С решението си съдът е отменил частично ревизионния акт за 2003 г. и а 2007 г., но не е постъпила касационната жалба в тази част на решението и затова тя не е предмет на настоящия съдебен касационен контрол. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП с променено наименование, считано от 01.01.2013 г. на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозирана писмена защита, в която е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Относно възраженията на ЕТ "Маказ-Зюлфие Ахмед" за нищожност на ревизионния акт поради неспазен срок за извършване на ревизията и неподписване на ревизионния доклад от от Венета Русева, а само от Росица Скоколиева. За срока за извършване на ревизията по чл. 114 ДОПК, съдът е приел, че той надлежно е удължен по реда на ал. 2 на цитираната разпоредба с искане до компетентния орган и затова сроковете за извършване на ревизията според съда са спазени изцяло. За неподписване на ревизионния доклад от Венета Русева, а само от Росица Скоколиева, съдът е приел, че това не влече нищожност на ревизионния акт. Според съда върху ревизионния доклад е положен подпис на един от органите по приходите, овластен да извърши ревизията и неподписването му от другия орган не води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателката, че не била уведомена достатъчно ясно по какъв ред ще се извърши ревизията, като съдът е счел, че дори да липсва такова уведомление не се касае за съществено процесуално нарушение и само на това основание не може да се приеме, че ревизионният акт е незаконосъобразен. За твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения от органите по приходите поради неприобщаване на доказателства по повод предходна ревизия на жалбоподателката и ревизия на съпруга й Есад Мюмюн Ахмед, тъй като протокол № 0189461/03.08.2009 г. е подписан от Никола Чанев, за който нямало доказателства, че е орган по приходите, съдът е приел, че тези пропуски не са съществени, за да се отмени ревизионния акт само на това основание. По съществото на спора за ревизираната 2003 г., 2006 г. и 2007 г. съдът след преценка на доказателствата е изменил ревизионния акт в частта за 2003 г. и 2007 г., като в останалата част е отхвърлил жалбата, както и за 2006 г. жалбата е отхвърлена изцяло. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че за 2003 г. съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза е прието, че за изграждането на обекта "пристройка към магазин за хранителни стоки и кафе за магазин за промишлени стоки, разширение на кафе и жилище" стойността на СМР при изпълнение изцяло с нови тухли възлиза на 162 663 лв., а изпълнена със стари тухли е 149 868 лв., като е счел, че е изпълнена със 60% стари тухли и стойността й възлиза на 154 986 лв. За втория обект "настройка на втори етаж за кафе-еспресо и пристройка на две нива на масивна сграда" съдът пак от заключението на експертизата е установил, че стойността на СМР, изпълнени с нови тухли възлиза на 18 124 лв., със стари тухли - 16 630 лв., като е приел, че СМР са извършени с 85% стари тухли на стойност 16 783 лв. В тази връзка съдът е приел вариант Г-7 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и е определен дължимия данък, като ревизионният акт е изменен за 2003 г. За 2006 г. и 2007 г. съдът също се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза, като е приел превишение на разходите над приходите, като съдът подробно е обсъдил свидетелските показания относно твърденията за заеми. Относно твърденията, че жалбоподателката и синът й взимат пенсията на Зюрие Ахмед, която живее в Турция, съдът е приел, че няма безспорни доказателства те да са упълномощени да се разпореждат с парични средства, получени от пенсията на Зюрие Ахмед. Относно твърденията на свидетел Орхан Юсеин, съдът не ги е кредитирал за това, че свидетелят е поставил безплатно дограма на обектите на жалбоподателката и съпруга й за сметка на наема, тъй като е прието, че няма доказателства за наемни правоотношения с този свидетел. Съдът не е кредитирал свидетелските показания и на Звезда Асенова и Мехмед Емин, че са давали на жалбоподателката заемни средства. Решението в обжалваните части е правилно постановено. Относно оплакванията, че ревизионният акт е нищожен. За срока за извършване на ревизията, уредбата е в чл. 114 ДОПК. В процесния случай мотивирано решаващият съд е приел, че сроковете за спазени, предвид издадените заповеди от органа, възложил ревизията, включително и за надлежното му удължаване. В тази връзка следва да се отбележи, че дори този срок да не е спазен, това не може да доведе до нищожност на ревизионния акт. Сроковете за извършване на ревизията не са преклузивни, а инструктивни и неспазването им може само да игнорира доказателства, които са събрани след този срок, но не може да накърни валидността на ревизионния акт. Затова посоченото оплакване правилно е прието от първоинстанционния съд като неоснователно. Относно неподписване на ревизионния доклад от един от органите по приходите, натоварени да го изготвят. Няма спор по делото, че ревизионният доклад е подписан само от Росица Скоколиева, а не е подписан от Венета Русева, макар че разпоредбата на чл. 117, ал. 2, т. 10 ДОПК предвижда като реквизит на доклада подписването му от определените органи по приходите. Този пропуск не може да рефлектира върху валидността на ревизионния акт. Ревизионният доклад няма самостоятелно значение, а е част от ревизионното производство, което завършва с издаването на ревизионен акт, който подлежи на обжалване по административен и съдебен ред. Наистина органът, възложил ревизията е упълномощил посочените лица да издадат ревизионния доклад, но неподписването от двамата, не води до нищожност на ревизионния акт. Законодателят е дал възможност на ревизираните лица да възразят срещу ревизионния доклад, поради което те не са лишени от право на защита и едва ако тези констатации се пренесат в ревизионния акт, следва възможност, както за административно, така и за съдебно обжалване на ревизионния акт. Предвид изложеното следва да се приеме, че ревизионният доклад не представлява индивидуален административен акт, който самостоятелно да подлежи на съдебен контрол, а е част от ревизионното производство, което завършва с издаване на ревизионен акт, поради което неподписването му от един от двата органи по приходите не влече нищожност на ревизионния акт. Предвид изложеното по-горе, налице е валиден ревизионен акт и като не го е прогласил за нищожен, първоинстанционният съд не е допуснал сочените от касаторката нарушения. По съществото на спора. Касаторката излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, изразяващи се в неяснота в уведомлението за реда, по който ще се извърши ревизията и приобщаването на доказателства, свързани с ревизията на съпруга на жалбоподателката Есад Мюмюн Ахмед. Законосъобразни са изводите на съда, че дори неуведомяването за извършване на ревизията по особения ред по чл. 122 ДОПК, не води до съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен само на това основание. Това е така, тъй като законодателят е предвидил защита на ревизираните субекти чрез ангажиране на доказателства, както при административното обжалване на ревизионния акт пред решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, така и при съдебното обжалване. Наред с това следва да се изтъкне и обстоятелството, че съдът е съд по същество - аргумент от чл. 160, ал. 1 ДОПК и няма процесуални правомощия да отменя ревизионния акт само на процесуално основание. Наред с това следва да се подчертае, че касаторката е подала пред ревизиращия екип декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК, поради което следва да се приеме, че е била напълно наясно по какъв ред ще се извърши ревизията й. Относно оплакването за неприобщаване на доказателства към ревизията на касаторката, то също е неоснователно. Правилно съдът е приел, че с протокол № 0189461/03.08.2009 г. (стр. 416 по присъединеното дело № 786/2010 г.) са приобщени доказателства във връзка с предходни ревизии на касаторката и ревизия на съпруга й Есад Мюмюн Ахмед. Оплакването, че лицето Никола Чанев не е орган по приходите, не води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно съдът се е позовал и на друг протокол, намиращ се по делото със същите номер и дата, подписан от Никола Чанев, като липсата на доказателства, че това лице е орган по приходите не може да опорочи ревизията, респ. ревизионният акт. Доказателствата, които са приобщени са обсъдени в ревизионния доклад и в ревизионния акт, поради което касаторката е имала възможност и задължение на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК да ги опровергае, предвид че при ревизия, извършена по особения ред по чл. 122 ДОПК констатациите на ревизионния акт се ползват с презумпция за вярност, докато не се опровергаят от ревизирания субект. Неоснователни са оплакванията, че 2003 г. била изключена от обхвата на ревизията. Неправилно касаторката се позовава на първоначалната ревизия, която е била отменена с решение на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК. Налице са заповеди на компетентен орган, който е определил обхвата на ревизията и те включват и 2003 г. Относно неправилното прилагане от съда на материалния закон, в касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания. Като се има предвид, че касационната инстанция е задължена служебно да следи за спазването му съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, при извършената проверка не се установиха нарушения. Съдът е извършил съвкупна преценка на доказателствата по делото, включително и на съдебните експертизи и свидетелските показания и въз основа на тях е направил законосъобразни изводи. Относно твърденията за получени суми в заем, законосъобразни са изводите на съда, че не е доказано от посочените по-горе лица да са дадени пари в заем на касаторката, поради което тези твърдения са останали недоказани, като се има предвид че договорът за заем е реален и поражда действие от предаване на съответната заемна сума - чл. 240 ЗЗД. Правилно съдът се е позовал на съдебните експертизи, установяващи стойността на СМР на посочените по-горе обекти. Относно твърденията, че касаторката заедно с нейния син са получавали пенсията на Зюрие Ахмед, правилно съдът ги е приел за неоснователни и недоказани, тъй като не е установено същите да са били упълномощени от посоченото лице, намиращо се в Република Турция да се разпореждат със собствените й парични средства. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части е правилно постановено и не са налице отменителните основания, визирани от касаторката. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане в писмената защита на ответника за юрисконсултско възнаграждение, такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,