Определение № 463 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12369/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.38, ал.1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Е. П. П. гр.Русе. Жалбата е срещу решение №212 от 04.04.2025 г. на Министерски съвет (МС) на Република България (РБ) за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект "Автомагистрала „Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040" на територията на област Русе. Решението на МС на РБ е оспорено в частта му относно определения размер на паричното обезщетение за отчуждени негови земеделски имоти в землището на с.Красен, общ.Иваново, обл.Русе, както следва: 1. имот с идентификатор №39520.86.650 - нива в землището на с.Красен, общ. Иваново, с площ за отчуждаване 1.340 дка и определено обезщетение 422 лв., и 1. имот с 39520.86.651 - нива в землището на с.Красен, общ. Иваново, с площ за отчуждаване 2.181 дка и определено обезщетение 720 лв. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като извърши проверка за редовност и допустимост на подадената жалба, намира жалбата за недопустима по следните съображения: Решението на МС на РБ в оспорвана му част (писмо вх. № 20-607/19.12.2025г. на ВАС), е съобщено по реда на чл.34б, ал.2 от ЗДС от инвеститора – Агенция „Пътна инфраструктура“ с писма №№ 94-00-2506/08.04.2025г. и 94-00-2507/08.04.2025г. на 23.04.2025г. Писмата с копие от оспорваните части от решението на МС са връчени по реда на чл.61 от АПК вр. чл.34б, ал.2 от ЗДС чрез А. Т. – братовчед, който се е легитимирал и като пълномощник на Е. П. П. с пълномощно с нот. №10629/28.11.2023г. Законоустановеният в чл.38, ал.1 от ЗДС 14-дневен срок за обжалването на решението на Министерски съвет е изтекъл на 07.05.2025г. – присъствен ден (сряда). Жалбата, по която е образувано производството по настоящото делото, е подадена в деловодството на Агенция „Пътна инфраструктура“ на 20.10.2025г., следователно много след изтичане на законовия срок за обжалване. В писмата на Агенция „Пътна инфраструктура“ и в решението на МС изрично е указан редът за обжалване на административния акт, поради което не са налице основанията по чл.140 от АПК за удължаване срока за обжалване. Срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на обжалване за страната. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че подадената жалба е процесуално недопустима като просрочена. Затова и на основание чл.159, т.5 от АПК същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото пред Върховния административен съд - да се прекрати. Водим от гореизложеното и на основание чл.159, т.5 от АПК Върховния административен съд, състав на четвърто отделение