Определение № 6700 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4912/2026 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от АПК във връзка с чл. 176а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Община Перущица, чрез пълномощника адв. Баев, срещу определение № 2061 от 23.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2143/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което е оставено без разглеждане искане на Община Перущица за допълване на определение № 1103 от 29.01.2026 г. по адм. дело № 2143/2025 г. по описа на АС – Пловдив в частта за разноските. По съображения за неправилност, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК (нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.) се иска отмяна на оспореното определение и допълване на определение № 1103 от 29.01.2026 г. по адм. дело № 2143/2025 г. по описа на АС – Пловдив, в частта за разноските, като бъде осъден РИОСВ – Пловдив да заплати в полза на Община Перущица сума в размер на 1559.44 евро, представляващи направени в производството пред АС – Пловдив разноски. Ответникът по частната жалба – Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Пловдив, в писмено възражение оспорва частната жалба като неоснователна и необоснована, поради което се иска да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7–дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение, подлежащо на инстанционен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение № 1103 от 29.01.2026 г. по адм. дело № 2143/2025 г. Административен съд – Пловдив е оставил без разглеждане жалбите на Н. И. В. и на Община Перущица против решение № ПВ-141-ПР/2025 г., издадено от директора на РИОСВ – Пловдив, и е прекратил производството по делото. С определение № 2061 от 23.02.2026 г. по адм. дело № 2143/2025 г. Административен съд – Пловдив е оставил без разглеждане искането на Община Перущица за допълване на определение № 1103 от 29.01.2026 г. по адм. дело № 2143/2025 г. в частта за разноските. За да постанови определението си АС – Пловдив е приел, че правото на страната за присъждане на разноски не се реализира служебно от съда, а следва да бъде упражнено по процесуален ред със съответно искане, направено до приключване на производството по делото. В проведеното открито съдебно заседание на 17.12.2025 г. жалбоподателят община Перущица е представляван, поради което се приема, че страната е имала правна възможност, включително и с писмена молба, да заяви претенция за разноски. Първоинстанционният съд е посочил, че в трайната съдебна практика е възприето, че при прекратяване на делото, но с проведено открито съдебно заседание, в което не е даден ход - страната е имала правна възможност, в т.ч. и с писмена молба, да заяви претенцията за разноски и затова направеното искане след приключване на производството по делото е недопустимо. Поради отсъствие на искане за присъждане на разноски в жалбата и в съдебно заседание, както и в подавани по делото молби, следва, че правната възможност не е била ограничена и е осъществена след приключване на производството по делото. Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна и безвиновна, като в производствата по административните дела същата е уредена в чл. 143 от АПК, озаглавен "Отговорност за разноски". Фактическият състав, при който се поражда отговорността за деловодните разноски в тежест на страна в съдебното производство е съвкупност от следните юридически факти: основателно или неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор, за чието доказване тежест носи съответната страна и съдебен акт, в полза на страната, която претендира разноските. Съдът може да присъди на страна направените по делото разноски, само когато са поискани, доказани са с надлежен документ, че са направени и това е станало до приключване на устните състезания по конкретното дело. Наличието на тези изисквания е необходимо, защото правомощието за изменение или допълване на постановеното решение или определение в частта му за разноските е налично, но само когато е допусната грешка или пропуск за тяхното присъждане. В т. 11 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд е посочено, че претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най–късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В конкретния случай, както правилно и законосъобразно е приел и Административен съд – Пловдив, съдът е следвало да бъде сезиран с такова искане до приключване на устните състезания. Когато съдебното производство е прекратено в закрито заседание, без на страните да е предоставена възможност да вземат становище по основанията за прекратяването му, преклузивният срок за заявяване на претенция за разноски следва да тече най–късно до уведомяване на страните за прекратяване на съдебното производство. Не е налице спор между страните, а и от делото се установява, че това искане за присъждане на съдебни разноски е релевирано за пръв път след постановяване на съдебното определение. Според трайната съдебна практика на ВКС и ВАС искането след приключване на производството по делото е недопустимо. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна, а оспореното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 236 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,