Определение № 2061 от 08.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1279/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. Д., лично и като управител на „Бодкомерсконсулт“ ЕООД, срещу определение № 1007 от 02.04.2026г. по ч.т.д. № 38/2026г. на ВКС, ТК, I т.о. Частните жалбоподатели поддържат, че е налице нарушение на европейските закони, тъй като обжалваното определение е постановено от незаконен състав - нарушаване на влязло в сила решение на ЕСПЧ по дело срещу Д. от Ханшилд и във връзка с предявени суми, както и приети доказателства в службата в САЩ, която санкционира по закона Магнитски за извършени беззакония и безправия, като е следвало съдиите Н. М. и А. Х. да си направят отвод поради това, че са си правили отводи по други дела на жалбоподателите. Излагат се и доводи във връзка с постановени съдебни актове на посочени съдии, които не са членове на съдебния състав, постановил обжалваното определение. Молят определението да бъде отменено и да бъде уважена жалбата срещу определението/разпорежданията на съдия В. В.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. С обжалваното определение съставът на ВКС е посочил, че е сезиран с частна жалба на М. Д. и „Бодкомерсконсулт“ ЕООД - чрез управителя М. Д., срещу определение № 2792 от 07.10.2025г., постановено по ч.т.д. № 1693/2025г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане частната им жалба срещу определение № 1880 от 17.06.2025г., постановено по ч.т.д. № 900/2025г. по описа на ВКС, І т.о. в частта, с която е потвърдено определение № 28 от 07.01.2025г. по ч.т.д. № 2522/2024г. на ВКС, ТК, І т.о. в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 24455/26.09.2024г. срещу определение № 2181/31.07.2024г. по в. ч.гр.д. № 1840/2024г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 1589/25.04.2024г. по т.д. № 2772/2021г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение молбата на М. Д. за отмяна на наложена с разпореждане № 1453 от 16.02.2024г. глоба в размер на 300 лева, и е потвърдено същото определение № 1880 от 17.06.2025г., постановено по ч.т.д. № 900/2025г. по описа на ВКС, І т.о., в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 1527 от 27.01.2025г. по вх. рег. на ВКС (идентична с частна жалба вх. № В-149 от 27.01.2025г. по вх. рег. на ВКС) в частта срещу определение № 28 от 07.01.2025г. по ч.т.д. № 2522/2024г. на ВКС, ТК, І т.о. в частта, с която е потвърдено определение № 2181 от 31.07.2024г. по в.ч.гр.д. № 1840/2024г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 118992/18.12.2023г. срещу определение № 4091/22.11.2023г. по т.д. № 2772/2021г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение на исканията за отвод на съдията - докладчик и за отмяна на определението за даване ход на съдебното дирене. Съдебният състав е приел за допустима сезиралата го частна жалба в частта, с която е обжалвано определението на първия тричленен състав на ВКС за оставяне без разглеждане на подадената от частните жалбоподатели частна жалба против определение № 1880 от 17.06.2025г., постановено по ч.т.д. № 900/2025г. по описа ВКС, ТК, І т.о. Приел е, че в частта, с която е потвърдено определение № 1880 от 17.06.2025г., частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като постановеното в производството по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК определение, с което съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение се е произнесъл по съществото на частната жалба, е окончателно и не подлежи на обжалване. Съставът на ВКС е изложил съображения, че обжалваното пред него определение е постановено в рамките на правораздавателната власт на сезирания съд, от надлежен съдебен състав, формиран от трима съдии от Върховен касационен съд, след електронно разпределение на делото на случаен принцип, а оплакването на частните жалбоподатели за произнасяне от „незаконен състав“ са неоснователни. Посочил е, че съгласно чл.274, ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично предвидени в закон, като определенията по ал.1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд - чл.274, ал.2 ГПК. Приел е, че с постановеното в производството по ч.т.д. № 1693/2025г. определение № 2792 от 07.10.2025г. състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е разгледал по същество подадената частна жалба по чл.274, ал.2 ГПК срещу определение № 1880/17.06.2025г. по ч.т.д. № 900/2025г. по описа на ВКС, ТК, І т.о. в частта, с която е потвърдено частично определение № 28 от 07.01.2025г. по ч.т.д. № 2522/2024г. на ВКС, ТК, І т.о., и след реализиран инстанционен контрол е потвърдил определението. Изтъкнал е, че в процесуалния закон не е предвидена възможност за обжалване на така постановеното определение, което има окончателен характер и не подлежи на последващ контрол за валидност, допустимост и правилност. Частната жалба е неоснователна. Правилен е изводът в обжалваното определение, че постановено по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК определение, с което състав на ВКС се е произнесъл по същество по частна жалба срещу определение по чл.274, ал.1 ГПК на друг тричленен състав на ВКС, е окончателно и не подлежи на обжалване. Това определение не попада в нито една от предвидените в чл.274, ал.1 ГПК хипотези - нито има преграждащ делото характер /т.1 на чл.274, ал.1 ГПК/, нито обжалването му е изрично предвидено в закона /т.2 на чл.274, ал.1 ГПК/. Поради това подадената срещу него частна жалба се явява недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Неоснователен е наведеният с частната жалба довод за постановяване на обжалваното определение от незаконен състав. Този довод е обоснован с твърдения, че съдия Н. М. и съдия А. Х. е следвало да се отведат от разглеждане на делото, тъй като са си правили отвод по други дела на жалбоподателите. Така направеното оплакване е неоснователно. Преценката за наличие на някое от предвидените в чл.22, ал.1 ГПК основания за отвод е винаги конкретна и следва да бъде извършена по всяко отделно дело, с оглед на което направени от членове на съдебния състав отводи по други дела не могат да обосноват извод за наличие на основание за отвод и по настоящото дело. От друга страна, в случая не са изложени други твърдения, които да обосновават извод за наличие на някое от предвидените в чл.22, ал.1 ГПК основания по отношение на посочените членове на съдебния състав. Останалите доводи, наведени в частната жалба, са неотносими към предмета на настоящото производство и не следва да се обсъждат. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и на основание чл.77 ГПК частният жалбоподател Бодкомерсконсулт“ ЕООД следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса за настоящото производство в размер на 7,67 евро с левова равностойност 15 лева. Частният жалбоподател М. Д. е освободен от заплащане на държавна такса. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение