Решение № 1737 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Бургас при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Желязкова, срещу Решение № 10034/16.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1606/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което по жалба на З. М. И. е отменен Акт за регистрация по ЗДДС № 020422502646417/20.05.2025 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 69/04.08.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в случая е осъществен фактическият състав на чл. 96, ал. 1, изр. второ ЗДДС, тъй като облагаемият оборот е достигнат на 11.04.2025 г. с получаване на сума в размер на 215 143,50 лв., представляваща плащане на комисионна по договор, поради което, противно на приетото от административния съд, актът е материално законосъобразен. Посочва се, че лицето извършва независима икономическа дейност в съответствие с чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, като само е подало заявление за регистрация. Изтъква, че комисионните сделки, каквато е и процесната, са търговски сделки съгласно чл. 1, ал. 1, т. 5 вр. чл. 286, ал. 2 ТЗ. Според касатора административният съд не е извършил дължимата преценка относно характера на дейността, осъществена от лицето, като не е съобразил зададените от СЕС критерии. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което жалбата срещу процесния РА да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – З. М. И., чрез пълномощника адв. Минчев, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Бургас е бил Акт за регистрация по ЗДДС № 020422502646417/20.05.2025 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 69/04.08.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП, с който, на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС, З. М. И. е регистрирана по ЗДДС. Административното производство е започнало с подадено от лицето по електронен път Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 0000-0156431/07.05.2025 г. с посочено основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС – задължителна регистрация за данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, като е деклариран облагаем оборот в размер на 215 143,50 лв. съгласно приложена към заявлението справка. По повод подаденото заявление, с Резолюция № 022692502470118/07.05.2025 г. е възложено извършването на проверка на лицето за наличие на основание за регистрацията му. На 08.05.2025 г. органът по приходите е връчил на И. искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. № 0000-0156431/08.05.2025 г. В отговор са представени декларации, справка за облагаем оборот, банкови извлечения и др. След извършена проверка на представените от лицето документи, както и на данните в информационния масив на НАП, е установено, че размерът на реализирания облагаем оборот за последните 12 последователни месеца за периода от м. 05.2024 г. до м. 04.2025 г. е в размер на 216 986,72лв., от които 215 786,72 лв., получено на 11.04.2025 г. комисионно възнаграждение по комисионен договор от 31.03.2025 г., сключен с И. А. Т., в качеството му на доверител. Изплатеното по банка комисионно възнаграждение е за извършване на действия за сметка на доверителя и сключване на договор за прехвърляне на собствеността върху предприятие и изкупуване на дружествени дялове на „Премиум 27“ ЕООД (предишно наименование „Нови еко технологии България“ ЕООД). Констатирано е, че лицето е достигнало облагаем оборот за регистрация за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия. Предвид това лицето е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал.1, изречение второ в периода от 12.04.2025 г. до 22.04.2025 г. Доколкото заявлението за регистрация е било подадено на 07.05.2025 г., т.е след законоустановения срок, е съставен акт за установяване на административно нарушение. С обжалвания акт за регистрация И. е регистрирано лице по реда на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, считано от датата на връчването му, а именно от 20.05.2025 г., съобразно представено известие за доставяне. При оспорване на акта по административен ред, горестоящият орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Мотивирано са отхвърлени въведените от лицето възражения, според които лицето не осъществява независима икономическа дейност, като комисионното възнаграждение е инцидентно. Споделени са изводите на органа, издал акта, че облагаемият оборот от 100 000 лв. е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, каквото е изискването на нормата. Изложени са съображения, че лицето само е подало заявление за регистрация по ЗДДС и се е определило като лице, извършващо независима икономическа дейност. Съобразно представените доказателства за получаване на комисионното възнаграждение, органът по чл. 155, ал. 2 ДОПК е приел, че услугата включва в състава си няколко компонента за изпълнение, които са с един и същи срок (съгласно чл. 5 и чл. 6 от комисионния договор). При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на приложимия материален закон. По същество на спора, административният съд е приел, че И. не е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС и получената сума не следва да се счита за плащане по извършена от нея облагаема доставка, като лицето не осъществява независима икономическа дейност. Според мотивите на решаващата инстанция, с комисионния договор лицето се е задължило да намери купувач на дружествените дялове и да сключи предварителен договор, като се касае за еднократно изпълнение на възложена услуга, която има инцидентен характер. Формиран е решаващ извод, според който не са осъществени предвидените в чл. 96, ал. 1 ЗДДС предпоставки, тъй като лицето не е извършвало последователна и предварително подготвена дейност, поради което актът за регистрация е отменен като материално незаконосъобразен. Решението е недопустимо. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Съгласно чл. 159, т. 4 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорващият няма правен интерес от оспорването. Правният интерес е задължителна положителна процесуална предпоставка по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК за процесуална допустимост на съдебното производство и завършващия го съдебен акт. Правният интерес трябва да е личен и пряк, т.е. административният акт следва непосредствено да отнема, изменя или ограничава права или противозаконно да създава задължения за оспорващия. В конкретния случай административното производство е започнало по инициатива на лицето – с подаване на Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 0000-0156431/07.05.2025 г. с посочено основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС. С крайния акт – Акт за регистрация по ЗДДС № 020422502646417/20.05.2025 г., искането на И. е уважено, като същата е регистрирана по ЗДДС на посоченото правно основание, което прави акта благоприятен за лицето. Впоследствие, така издаденият акт, е оспорен от лицето с мотиви, че дейността му не следва да се разглежда като независима икономическа такава и че не е данъчно задължено по смисъла на чл. 3 ЗДДС. При образувано по инициатива на лицето производство, завършило с издаване на положителен за него акт, съответстващ на заявената претенция, не е налице правен интерес от оспорване, като мотивите на акта не подлежат на самостяелно обжалване (в този смисъл Решение № 5172 от 16.05.2023 г., постановено по адм. дело № 9514/2022 г. по описа на ВАС и Определение № 13203/03.12.2008 г., постановено по адм. дело № 10782/2008 г. по описа на ВАС). Административният съд не е извършил дължимата преценка за допустимост на оспорването, като неправилно е приел, че лицето разполага с активна процесуална легитимация да оспори законосъобразността на издадения акт. С оглед това, решението се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. При този изход на спора и навременна претенция в полза на касатора се следват разноски в общ размер на 1 058,37 евро с левова равностойност 2 070,00 лв. съобразно чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, представляващи 1 000,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за всяка от съдебните инстанции съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., както и 70,00 лв. държавна такса за касационно оспорване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,