Решение № 433 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 227/2009 г.

Решение № 433 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 227/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. И. Б., с. Н. бани, област П., срещу въззивно решение от 23.04.2008 г. по гр. дело № 318/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба "О" А., не изразява становище по жалбата. Ответникът по касация Д. л., не изразява становище по жалбата. Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. С определение № 1* от 11.08.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за приложението на разпоредбите на чл. 3, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗВСГЗГФ и разграничаването на двете хипотези на възстановяване правото на собственост на бившите член-кооператори или на техни наследници върху горите и земите от горския фонд, както и за предпоставките, които следва да са налице, при всяко едно от двете основания за възстановяване собствеността върху горите. По поставения правен въпрос е дадено разрешение в задължителната практика на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК. В решение № 679 от 24.09.2009 г. по гр. д. № 2738/2008 г. на ВКС, I г. о., решение № 669 от 2.02.2010 г. по гр. д. № 556/2009 г. на ВКС, II г. о., решение № 572 от 5.11.2009 г. по гр. д. № 4899/2008 г. на ВКС, II г. о., решение № 238 от 27.05.2010 г. по гр. д. № 919/2009 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че приложимата материалноправна норма уреждаща възстановяване правото на собственост върху горите и земите от горския фонд на горовладелските и/ или всестранни кооперации, които не са били заличени от регистрите, преобразувани след 9.09.1944 г. на бившите член-кооператори към датата на преобразуването им или на техните наследници, в съсобственост като идеални части от ревира e разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗВССГЗГФ. С тази разпоредба е въведен моментът на преобразуването на кооперацията, за да се свърже със съществуващото към същата дата членствено правоотношение. С определяне релевантния момент за реституцията, законодателят очертава правоимащите лица- членовете на преобразуваната кооперация, съобразно обема на дела им в нея, като от значение е единствено членственото правоотношение към момента на преобразуването. Съществено е кои са били член-кооператорите и какъв е бил обема на техния дял в кооперациите, от които се е формирал новият правен субект към датата на преобразуването. От значение е членството към този момент, защото с преобразуването на кооперацията членственото правоотношение не се прекратява, член-кооператорите не губят правото си на собственост и кооперацията не става вместо тях собственик на внесената гора. При този отговор на материалноправният въпрос по касационната жалба на Т. И. Б. съдът в настоящия състав намира следното: С обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение № 124 от 13.12.2007 г. по гр. д. № 457/2007 г. на Асеновградския районен съд, с което е отхвърлен искът, предявен от Т. И. Б. срещу ОСЗГ А., с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСВГЗГФ за признаване правото в качеството й на наследник на И. Т. Б., поч. 1969 г., за възстановяване собствеността върху 77.165 дка, като идеални части, равняващи се на 55 дяла в ревир "бяла вода-Червената стена" в землището на с. К., община А.. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата основава иска си на членството на наследодателя й И. Б. в ТГПК "съгласие", притежавал като чл. кооператор 77,165 дка гори в кооперативен ревир "Бяла вода-Червената стена". По делото обаче не е установен статутът на кооперация "Съгласие" относно нейното възникване и прекратяване, както и последващото сливане. Дори да се приеме, че е съществувала, то не е установено кооперация "Съгласие" да е била собственик на процесния ревир към релевантния за реституционния закон момент, тъй като е приложима разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Кооперация "Съгласие" не е била прекратена като правен субект, а напротив след 9.09.1944 г. е преобразувана чрез сливане с ГТПК "Задруга", а впоследствие през 1951 г. чрез сливане към Всестранна кооперация "Солено изворче". Непосредствено след 9.09.1944 г. съгласно Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения /1947 г./ новото приемащо кооперативно сдружение е поело актива и пасива на кооперация "Съгласие", а не обратното. Твърдението на ищеца кооперация "Съгласие" да е прекратена през 1951 г., когато се е сляла с ВК "Солено изворче", е недоказано. В случая е приложима хипотезата на чл. 3, ал. 3 ЗВСВГЗГФ, а не поддържаната от ищцата ал. 2. По делото е било установено, че ищцата е наследник на И. Б., починал на 7.05.1969 г., че наследодателят като член-кооператор в кооперация "Съгласие" с. К. е притежавал 77.165 дка гори в кооперативния ревир "Бяла вода-Червената стена"- 55 дяла. От стопански план на кооперативен ревир "Зли бряг-Червената стена" на Горовладелска кооперация "Задруга" в землището на с. К. от 1942 г., одобрен с Указ № 806/1945 г., договор за съставяне на стопански план от 1926 г. на горите в кооперация "Задруга", въпросници за стопански единици за 1944/1945 г. и 1946/1947 г. е било установено, че ревир "Зли бряг-Червената стена" е бил частна собственост на кооперация "Задруга". С протокол № 22 от 16.07.1947 г. е извършено сливането на Производителна кооперация "Съгласие" и Горовладелска кооперация "Задруга" въз основа на Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения. Първата е приемаща, а втората присъединяваща се кооперация с наименование след сливането- ТГСК "Съгласие". През 1949 г. ВК "Съгласие" е декларирала собственост върху ревир "Бяла вода- Червената стена" с площ от 2828.9 дка. През 1951 г. ВК "Съгласие" се е сляла към Горовладелска кооперация "Солено изворче", като последната е приемаща кооперация. При тези данни изводите на въззивния съд относно недоказаността на статута на кооперация "Съгласие"- възникване, преобразуване и вливането й в кооперация "Солено изворче" са необосновани. Това обаче не се е отразило върху правилността на крайния му извод, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 3, ал. 3, ЗВСГЗГФ, а не ал. 2. Кооперациите са продължили своето съществуване след 9.09.1944 г., в който случай е предвидено възстановяване собствеността на бившите член-кооператори към датата на преобразуване на кооперацията, в която са членували. В случай ревирът безспорно е принадлежал на кооперация "Задруга". Правата на реституция в съответния дял принадлежат на членовете на "Задруга", какъвто наследодателят на ищцата не е бил към релевантния момент за реституцията. Той не е придобил права с факта на сливането на кооперация "Задруга" и кооперация "Съгласие" поради членственото си правоотношение с приемащата кооперация "Съгласие". Сливането не рефлектира върху правата на членовете на вливащата се кооперация спрямо притежаваните към момента на преобразуването гори, както и не създава права върху тези гори на членовете на приемащата кооперация. Последващият момент на одържавяване на горите за настоящата хипотеза също е без значение, защото собствеността е опосредена от членствено правоотношение към предходен момент. Правоимащи лица в случая по отношение на ревира са само член-кооператорите на кооперация "Задруга". Последващото деклариране от кооперация "Съгласие" на ревира през 1949 г. е неотносимо към настоящата хипотеза на възстановяване правото на собственост по реда на чл. 13, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Доколкото по делото не е установено наследодателят на ищцата да е имал дялово участие в кооперация "Задруга", то реституционната й претенция е неоснователна, поради което правилно въззивният съд е отхвърлил предявения иск. В обобщение въззивното решение, с което искът е отхвърлен е правилно и ще следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.