Определение № 7168 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6347/2026 г.

Производството е по реда на чл.чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на З. А. (посочен още като З. А., Z. A.), гражданин на Афганистан, подадена от адв. П. Тихин, срещу Определение № 19478/19.05.2026 г., постановено по адм. дело № 5719/2026 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното определение. Съгласно аргументите, заповедта за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) е немотивирана, тъй като в нея са посочени шаблонни твърдения без връзка с фактите по случая. Развити са съображения за противоречия при анализа на данните относно осъществените пътувания в шенгенското пространство и преминаване на територията на Република България. Формулирано е искане оспореното определение да бъде отменено с произтичащите от това последици, при което заповедта за принудително настаняване да се отмени и да бъде разпоредено незабавно освобождаване на жалбоподателя. Ответникът – оперативен дежурен при сектор „Оперативен дежурен център“ – дирекция „Миграция“ при МВР, редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд София – град, в производство по чл. 60, ал. 5 АПК, е отхвърлил жалбата на З. А., гражданин на Афганистан, срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед рег. № 5364з-4102/12.05.2026 г. на оперативен дежурен при сектор „Оперативен дежурен център“ – дирекция „Миграция“ в Министерството на вътрешните работи, с която е приложена принудителна административна мярка „Връщане в страна на произход“. По фактите административният съд е установил, че съгласно приложеното по преписката предложение за издаване на заповедта, в Дирекция „Миграция“ е постъпила информация от ОДЦ-ГДНП, според която афганистанският гражданин не може да установи влизането си на територията на Република България по надлежния ред. Лицето притежава национален паспорт, издаден от Афганистан, валиден до 15.10.2030 г., както и разрешение за пребиваване в Италия № [номер], валидно до 26.11.2029 г. В предложението се посочва още, че при извършените справки в информационните фондове на МВР е установено наличие на Заповед № З-3292/04.12.2023 г. на председателя на ДАНС, с която спрямо лицето е наложена принудителна административна мярка „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на ЕС“, както и сигнал в ШИС, въведен от Италия по чл. 24 Регламент (ЕС) 2018/1861, валиден до 24.10.2027 г., поради данни за сериозна заплаха за сигурността. Въз основа на събраните данни съдът е потвърдил като правилна преценката на органа за наличието на важни държавни и обществени интереси, свързани със защитата на националната сигурност, както и за реален риск изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено. Конкретните фактически основания за допускане на предварителното изпълнение се съдържат в предложението за издаването ѝ, към което административният орган изрично препраща и което е част от административната преписка. Като допълнителен мотив е съобразено обстоятелството, че лицето е използвало различни идентификационни данни и е било обявено за общодържавно издирване. При липса на предварително изпълнение описаните обстоятелства сочат, че съществува реална възможност лицето да промени местонахождението си и по този начин да осуети или сериозно да затрудни изпълнението на наложената ПАМ. Обжалваното определение на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е обоснован и съобразен с данните по делото, касаещи разпореждането за допуснато предварително изпълнение. Наведените оплаквания в частната жалба са неоснователни. Установените правнорелевантни обстоятелства по делото, а именно наличие на действаща заповед за забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на ЕС, издадена от председателя на ДАНС, както и въведен сигнал в ШИС от Италия по чл. 24 Регламент (ЕС) 2018/1861, налагат разрешаването на въпроса с оглед защитата на важни държавни и обществени интереси, свързани със запазване на националната сигурност на Република България и държавите членки на ЕС. Предвид изброените конкретни фактически основания е правилна преценката на съда, че са изпълнени условията на чл. 60, ал. 1 АПК, тъй като съществува реална възможност лицето да промени местонахождението си и по този начин да осуети или сериозно да затрудни изпълнението на мярката. Твърденията в частната жалба относно преминаването на държавната граница и непоставяне на печат върху паспорта на З. А., не влизат в противоречие с обсъдените в определението законови предпоставки. Обжалваното пред първоинстанционния съд разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК е включено в заповед на основание чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ за налагане на принудителна административна мярка - връщане до страна на произход. Съответната заповед не е с допуснато по силата на закон предварително изпълнение и органът разполага с правомощие за разпореждане в тази насока, доколкото частният жалбоподател не оспорва и от предложението към административната преписка стават ясни фактически основания за издаване на заповедта. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо във вр. с чл. 236 АПК, тричленен състав на Върховния административен съд,