Определение № 10790 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10694/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. П. И. от град София срещу определение № 36528 от 23.09.2026 г. по адм. дело № 11637 по описа за 2026 г. на Административен съд София - град. Ответникът- изпълнителен директор на Агенцията за публичните предприятия и контрол, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и възражението на ответника във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятния за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд София –град е оставил без разглеждане жалбата, подадена от А. И. срещу разпореждане за предварително изпълнение на Решение № П-4142/12.08.2026 г. на Изпълнителния директор на Агенция за публични предприятия и контрол и е прекратил производството на основание чл. 159, т. 7 от АПК. При извършена служебна проверка Административен съд София – град е установил, че вече има образувано адм.дело № 10466/2026г. пред същия съд, между същите страни и на същото основание, по което също е направено искане за спиране на допуснатото по чл.60, ал.1 от АПК предварително изпълнение на процесното решение. Съдът е посочил, че делото е приключило с постановяване на определение № 33085/24.08.2024г., с което искането за спиране на допуснатото с разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК предварително изпълнение на решение № П-4142/12.08.2026 г., както и самото оспорване, са оставени без разглеждане. Първоинстанционният съд е приел, че тъй като определението на съда е обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд, делото все още е висящо, поради което е налице и предпоставката на чл.159, т.7 от АПК. След извършена служебна справка касационната инстанция констатира, че с определение № 9814/08.10.2026г., постановено по административно дело № 10038/2026г. Върховният административен съд е отменил определение № 33085/24.08.2026г. на АССГ и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, с която този съд е сезиран, както и за произнасяне по направеното искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Дадени са указания, че при това произнасяне съдът следва да прецени дали се касае за искане по чл.166, ал.2 от АПК, допустимо само по отношение на влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение или за оспорване на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение по реда на чл.60, ал.5 и сл. от АПК с оглед направените в жалбата твърдения, че това разпореждане не е съобщено на жалбоподателя по надлежния ред, респ. не е влязло в сила. Наличието на вече образувано и неприключило дело пред Административен съд София - град между същите страни и с идентичен спорен предмет, касаещ законосъобразността на допуснатото от органа предварително изпълнение на решение на изпълнителния директор на АППК, съставлява абсолютна процесуална пречка за образуване на ново съдебно производство пред същия съд. Повторно подадената жалба срещу допуснатото с разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК предварително изпълнение на решение № П-4142/12.08.2026 г. на изпълнителния директор на АППК е процесуално недопустима и като я е оставил без разглеждане, Административен съд София – град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,