Определение № 9105 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9000/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Образувано е по частна жалба на кмета на Община Созопол, подадена чрез адв. Ангелова, против определение № 4658 от 22.05.2025 г., постановено по адм. дело № 378/2025 г. по описа на Административен съд –Бургас, с което по реда на чл.248 ГПК е отхвърлено искането му за допълване на постановеното по делото прекратително производството определение № 3522 от 15.04.2025г. в частта за разноските, чрез присъждане в полза на Община Созопол на сумата от 1500 лв. - адвокатско възнаграждение. Претедира разноски в настоящето производство - 480лв адв.възнаграждение. В частната жалба се излагат съображения, че адвокатското възнаграждение е дължимо, тъй като производството е прекратено поради оттегляне на жалбата преди първото по делото заседание. Ответникът И. В., чрез адв. Хасан, в писмено възражение, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното определение. Претендира разноски за настоящето производство - 1000лв. адв. възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е отхвърлено искането на кмета на Община Созопол за допълване на постановеното по делото определение № 3522 от 15.04.2025г. в частта за разноските. С определението от 15.04.2025г., поради оттегляне на оспорването от И. В. е оставена без разглеждане жалбата й срещу заповед № 8-Z-1177 /12.11.2024г. на кмета на Община Созопол и е прекратено производството по делото преди първото по делото открито съдебно заседание. За да обоснове извод за неоснователност на искането за допълване на това определение в частта на разноските, съдът е приел, че на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответникът се дължат разноски, но само в случай, че е заявена такава претенция за присъждането им и размерът им е доказан по надлежния ред. Прието е, че до момента на прекратяване на производството по делото не са извършени действия от адвокат, упълномощен да представлява ответника в производството, като не е било заплатено и адвокатско възнаграждение /заплатено едва на 25.04.2025г./. Определението е правилно. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК при прекратяване на съдебното производство по молба на жалбоподателя, ответникът има право на разноски, но само в случай, че е заявено своевременното искане от процесуалният представител на административния орган /ответник/ и размерът на адв.възнаграждение е доказан по безспорен начин, а също и надлежното упълномощаване на адвокат за оказване на процесуално представителство и защита по конкретното дело. В този смисъл е Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, което на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. Съгласно т. 1 на визираното ТР разноските представляват направените от страните разходи по водене на делото. Това право не се реализира служебно от съда, а следва да бъде упражнено по процесуален ред със своевременно направено искане в този смисъл и представяне на доказателства за договарянето и действителното извършване на разходи по воденето на делото от страната. Единствено когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Това е така, защото целта на присъждането на разноски е да се възстанови материалното положение, съществуващо преди образуване на делото и да се репарират направените от невиновната страна разходи, въз основа на представените доказателства за извършването им. В конкретния случай разноските, които претендира кмета на Община Созопол са направени след постановяване на прекратителното производството определение – адв.възнаграждение е заплатено на 25.04.2025г. Освен това по делото няма данни към момента на постановяване на това определение,че ответникът се представлява от упълномощен адвокат. По изложените съображения обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Разноски в това производство не се дължат, поради което не следва да се присъдят такива на ответника И. В. в претендираният размер от 1000лв. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълване на съдебния акт, когато те не са присъдени, или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Следователно произнасянето на съда по направеното искане по чл.248 ГПК съставлява допълнение или изменение на вече постановен акт, поради което нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат, тъй като интересът в това производство е материален и няма самостоятелен характер като предмет на адвокатска защита, т.е. не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ ,тъй като обратното би довело до противоречие на целта за закона и регламентацията на уредбата на института на разноските по чл. 78 и сл. ГПК. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 236 АПК,