Определение № 1906 от 25.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 2445/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. И. Х., срещу определение №2921 от 17.10.2025г. по т.д.№596/2024г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба с вх. №15886/29.08.2025г., съдържаща искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №108/11.04.2025г. по т.д.№596/2024г. на ВКС, ТК, по отношение на разноските. Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Твърди, че в мотивите на решение №108/11.04.2025г. по т.д.№596/2024г., съставът на ВКС се е произнесъл, че с оглед уважената част на иска, на ищцата следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 763 лева. Счита, че доколкото в случая е налице несъответствие на волята на съда в изложените мотиви и в диспозитива на решението, приложимият ред за отстраняване на това несъответствие е производството по чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът „Дженерали застраховане“ АД оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че процесуалният ред за ревизия на диспозитива на решението в частта за разноските е по чл.248 от ГПК и ищецът правно необосновано се домогва да санира пропуска си да инициира в срок производство по чл.248 от ГПК, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 от ГПК. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. В обжалваното определение е прието, че процесуалният ред за изменение и допълване на съдебното решение в частта за разноските е уреден със специална разпоредба – чл.248 от ГПК и е различен от реда за поправка на очевидна фактическа грешка в решението по съществото на спора, предмет на уредба в чл.247 от ГПК. Съставът на ВКС е посочил, че пропускът на съда да присъди на ищцата пълния размер на приетите за дължими разноски е следвало да бъде отстранен по реда на чл.248 от ГПК – чрез допълване на решението в частта за разноските и не съставлява очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправяне по реда на чл.247 от ГПК. По тези съображения е счел молбата по чл.247 от ГПК за недопустима и я е оставил без разглеждане. С нормите на чл.247 от ГПК и чл.248 от ГПК са законово уредени различни хипотези на поправка на съдебно решение от постановилия го съд. По смисъла на чл.247 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка се допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението или определението. Формираната от съда воля следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й се обективира в неговия диспозитив. С молбата за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебен акт се цели да бъде отстранено несъответствието между формираната воля на съда и изразената такава в диспозитива на съдебния акт. Недопустимо е по реда на поправката да се променя решаващата воля на съда, която е отразена в мотивите. От друга страна с молбата по чл.248 от ГПК се цели допълнение или изменение – промяна на формираната воля от съда в частта за дължимите на страните разноски. Съгласно задължителните разяснения в т.8 от ТР 6/2012 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК текстът на чл.248, ал.1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл.246 от ГПК. Аналогично на чл.250 от ГПК, първата хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. Разпоредбите на чл.247 от ГПК и чл.248 от ГПК, не се отнасят като обща към специална, те имат различно приложно поле, поради което не може да бъде споделен извода в обжалваното определение за неприложимост на процедурата по отстраняване на очевидна фактическа грешка в частта на съдебното решение за присъдените разноски на страните. В случая в подадената от М. И. Х. молба с вх.№15886/29.08.2025г. се твърди противоречие между изразената в мотивите на решението воля относно размера на дължимите на страната разноски за въззивното производство и диспозитива на решението. Доколкото молителката се позовава на несъответствието между формираната воля на съда и изразената такава в диспозитива на съдебния акт, то се касае за твърдение за допусната явна фактическа грешка, за отстраняването на която е приложим редът по чл.247 от ГПК. По тези мотиви обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато на състава на ВКС за произнасяне по същество по сезиралата го молба по чл.247 от ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение,