Решение № 215 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 722/2011 г.

Решение № 215 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 722/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1571 от 14.12.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № I-120 от 15.12.2010 г. по гр. д. № 1714/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от М. И. Я. от [населено място] против Д. ф. "З.", [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 815 от 25.03.2010 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 8171,25 лева Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос относно съдържанието на трудовия договор със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ. По изведения въпрос по приложението на чл. 70, ал. 1 КТ, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение счита следното: Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 11 от 24.01.2012 г. по гр. д. № 1873/2010 г. на IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа, както и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него; в срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1 КТ във всеки момент от изпълнението му. За да възникне валидно уговорката за изпитване, в съдържанието на трудовия договор, освен задължителните реквизити по чл. 66, ал. 1 КТ, следва по ясен и недвусмислен начин, че трудовото правоотношение е със срок за изпитване - да се отрази, че договорът се сключва при условията на чл. 70, ал. 1 КТ или да се възпроизведе текстово основното съдържание на текста. В обжалваното въззивно решение на Бургаски окръжен съд е прието за установено, че трудовият договор с ищцата, изпълнявала длъжността "началник отдел" в отдел "Прилагане схеми и мерки за подпомагане" при ДФ "З." е бил прекратен от работодателя при липса на предпоставките по чл. 71 КТ, тъй като уговорката за срок за изпитване не е била отразена в трудовия договор ясно и недвусмислено. Прието е, че уволнението е извършено незаконно и поради обстоятелството, че от 2005 г. ищцата е заемала по договор за съвместителство друга по-висшестояща длъжност (директор на ОД при ДФ "З.", [населено място]), с което възможностите и квалификацията и са изпитани, поради което трудовият договор със срок за изпитване е сключен в нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ. В касационната жалба против решението на Бургаски окръжен съд, постъпила от ДФ "З.", [населено място] се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 70 КТ, тъй като уговорката за срок за изпитване е отразена в трудовия договор, а уволнението е извършено в срока и при предпоставките на чл. 71 КТ. Ответницата по касационната жалба М. И. Я. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 70, ал. 1 КТ са основателни. Изводът на въззивният съд, че уговорката за срок за изпитване не е била отразена ясно и недвусмислено в сключеното между страните допълнително споразумение от 9.11.2009 г. е неправилен. Съгласно текста на договора, ищцата е назначена на длъжността "началник отдел" при условията на чл. 70, ал. 1 КТ вр. с чл. 119 КТ, от което и с оглед чл. 70, ал. 2 КТ следва, че съществуващото безсрочно трудовото правоотношение за длъжност "експерт" при регионална дирекция на ДФ "З.", [населено място] е променено в срочно за длъжността "началник отдел" с шестмесечен срок за изпитване, уговорен в полза на двете страни. Така формираният неправилен извод не налага отмяна на въззивното решение с оглед формираният краен извод за незаконност на уволнението. В съответствие с доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че договорът по чл. 70, ал. 1 КТ е сключен в нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ, поради което уговорката за срок за изпитване е недействителна и договорът следва да се счита сключен за неопределено време. По делото е установено, че на 1.11.1999 г. ищцата е била назначена на длъжност "експерт" в Регионална дирекция [населено място] на ДФ "З."; че на 22.08.2005 г., при условията на чл. 110 КТ, между страните е сключен договор за допълнителен труд, по силата на който ищцата е изпълнявала функциите за длъжността "Директор на ОД ДФ "З.", [населено място] до 28.10.2009 г., когато договорът е прекратен на основание чл. 334, ал. 1 КТ, а на 09.11.2009 г. е преназначена от длъжност "експерт" на длъжност "началник отдел" при условията на чл. 70, ал. 1 КТ. В периода от 22.08.2005 г. до 28.10.2009 г. ищцата е изпълнявала в ДФ "З." ръководна длъжност, чиито трудови функции са включвали организацията и контрола на цялостната дейност на областното поделение, в т. ч. и работата на заемащите длъжността "началник отдел". Сравнението на длъжностните характеристики за длъжностите "Директор на ОД ДФ "З." ("ръководител на Областно поделение на ДФ "З.") и "началник отдел" сочи, че в продължение на четири години ищцата е осъществявала цялостен контрол върху работата на заемащия длъжността "началник отдел" и същевременно пряко е отговаряла за изпълнението на работата му. С това годността и да изпълнява работа на "началник отдел" е изпитана, поради което клаузата по чл. 70, ал. 1 КТ в споразумение № 1704 от 9.11.2009 г. е недействителна - недействително е всяко следващо споразумение между страните по трудовото правоотношение за изпълнение на работа, за която работникът вече е изпитан, в който смисъл Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 366 от 28.04.2010 г. по гр. д. № 1023/2009 г. на IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Предвид изложеното, изводът на въззивният съд, че уволнението, извършено със заповед № 815 от 25.03.2010 г. на основание чл. 71 КТ е незаконно е правилен, съобразен със закона и доказателствата по делото. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на 1000 лева, изплатени по договор за правна помощ от 31.03.2011 г. с адвокат Ц. В. от Бургаска адвокатска колегия. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,