Определение № 55 от 16.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 34/2021 г.

Производството е по чл.282 ГПК. Постъпило е искане от касатора ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, [населено място] за превеждане по негова банкова сметка на внесеното по сметка на ВКС обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК в размер от 87 068.77 лева. Молителят твърди, че изцяло е погасено задължението към ищцата /ответник по касация/ за плащане на присъдената сума с влязлото в сила въззивно решение по в.гр.д.№965/2020г. на Апелативен съд- София. Ответницата по молбата Б. Г. Н., чрез адв.Р.М. не оспорва искането, като заявява, че не възразява внесеното обезпечение да бъде освободено и върнато на застрахователното дружество. Признава, че е получила присъденото по делото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното: С определение №266/11.08.2020г., по ч.т.д.№1381/20г. на ВКС, І т.о., постановено в производство по чл.282 ГПК, е спряно изпълнението на въззивно решение №11752/03.08.2020г. по в.т.д. №965/2020г. на Апелативен съд- София. От страна на молителя ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, [населено място] по сметка на ВКС е внесено обезпечение съгласно чл.282, ал.2 ГПК в размер на 87 068.77 лева, която сума е налична и към настоящия момент. С определение №60566 от 21.10.2021г. по настоящото дело, постановено в производството по чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение №11752/03.08.2020г. по в.т.д. №965/ 2020г. на Апелативен съд- София. Видно от приложеното от молителя и неоспорено от ищцата Б. Г. Н. платежно нареждане, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, [населено място] е превел по сметка на ЧСИ присъдената с въззивното решение сума. Ищцата признава, че е получила присъденото по делото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва Съгласно разпоредбата на чл.282, ал.5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. Когато въззивното решение не бъде допуснато до касационно обжалване или по реда на чл.293 ГПК влезе в сила, внесената сума подлежи на връщане, когато по делото има данни, че вземането е надлежно изпълнено, тъй като основното предназначение на внесената сума е да обезпечи изпълнението на присъденото вземане, чието принудително изпълнение е спряно. В случая, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, присъдените суми, чието принудително събиране е спряно, са изплатени от касатора, поради което внесеното от него обезпечение следва да бъде върнато по посочената с молба от 14.03.2022г. банкова сметка. Предвид гореизложеното искането за освобождаване на обезпечението и връщането на сумата на молителя е основателно и следва да се уважи. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение