Решение № 7222 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8881/2025 г.

Производството е по чл. 306, ал. 6 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба (представляваща по същество частна жалба) на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) против разпореждане № 8/20.06.2025 г. по АНП № 7/2025 г. на председателя на пето отделение на Върховния административен съд (ВАС), с което на основание чл.306 ал.2 вр. с чл.304 ал.2 от АПК му е наложена глоба в размер на 400 лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВАС, за нарушение по чл.304 ал.2 вр. с ал.1 АПК, изразяващо се в неизпълнение на задължение, произтичащо от влязло в сила решение № 1996/23.02.2023 г. постановено по адм. дело № 5274/2022г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на разпореждането. Твърди се, че с обжалваното разпореждане е ангажирана отговорността на изпълнителния директор на НАП за нарушение по чл.304 ал.2 от АПК, която разпоредба визира повторност на деянието, а в разпореждането са изложени съображения, обосноваващи фактическия състав на чл.304 ал.1 от АПК. Обосновава допуснато съществено процесуално нарушение в оспореното разпореждане, доколкото е налице противоречие между диспозитив и мотиви на същото. Развити са и доводи, че не изпълнителния директор на НАП е длъжностното лице, пряко компетентно да изпълни предписаното задължение с посоченото решение на ВАС по адм. дело № 5274/2022г. по описа на същия съд, а това е ТД „Големи данъкоплатци и осигурители" на НАП, на която с писмо от 12.06.2023г. на зам.изпълнителния директор на НАП е изпратено за изпълнение искането на дружеството, ведно с влязлото в сила съдебно решение, за предприемане на действия по компетентност. Поддържа се, че към датата на влизане в сила на съдебното решение - 23.02.2023г. Р. С. не е изпълнителен директор на НАП, а е назначен на тази длъжност, считано от 07.06.2023г., поради което и не е отговорен за приетото неизпълнение на съдебно решение за целия посочен период. Развити са и съображения, че забавата при изпълнението на решение № 1996/23.02.2023 г. постановено по адм. дело № 5274/2022г. по описа на Върховния административен съд е вследствие на предприети действия в защита на публичния интерес. Иска се отмяна на разпореждането, алтернативно – намаляване на размера на глобата до минимума от 200 лв., предвиден в чл.304 ал.1 от АПК. Частната жалба е подадена в срока по чл.306 ал.5 от АПК, от надлежна страна и е процесуална допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното разпореждане, постановилият го съдия е приел, че Решение № 1996/23.02.2023 г. по адм. дело № 5274/2022 г. по описа ВАС, пето отделение, съдържа осъдителен диспозитив спрямо изпълнителния директор на НАП като надзорен орган по Закона за хазарта и правоприемник на издателя на оспорения административен акт - Държавна комисия по хазарта, поради което същият дължи произнасяне по заявленията на „Еврофутбол“ ООД с вх. №000030-2966/14.04.2020 г. и вх. №1489/28.05.2020 г., по реда на АПК. Установил е, че след изпращането на делото по реда на чл. 172, ал. 2 АПК не са предприети действия по изпълнение на съдебното решение в период от 23.02.2023 г. до момента на издаване на обжалваното разпореждане, поради което е налице основание по чл.304, ал.2 от АПК за ангажиране на административнонаказателната отговорност на физическото лице Р. П. С., който заема длъжността изпълнителен директор на НАП през посочения период. Предвид дългия срок на неизпълнение на съдебното решение съдът е определил размера на глобата на 400 лв. Разпореждането е неправилно. С разпореждането, съобразно изричното посочване в мотивите и в диспозитива, на основание чл.304 ал.2 от АПК, на Р. П. С. – изпълнителен директор на Национална агенция по приходите, е наложена глоба в размер на 400,00 (четиристотин) лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния административен съд, за нарушение по чл. 304, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл.304 ал.2 от АПК, в приложимата редакция, обн. в ДВ бр.30/11.04.2006г., предвижда налагане на глоба при повторно нарушение по чл.304 ал.1 от АПК. Изложените в разпореждането факти, основани на доказателствата по АНП № №7/2025г., не установяват наличието на повторност на нарушението. При отсъствие на предпоставките за прилагането на чл.304 ал.2 от АПК, разпореждането е издадено в противоречие с материалния закон, основание за отмяната му. В допълнение, в съдебното решение, подлежащо на изпълнение, влязло в сила на 23.02.2023г., не е определен конкретен срок за изпълнението му. Представените по АНП № 7/2025г. доказателства установяват, че искането за изпълнение на съдебното решение, с оглед липсата на произнасяне на административния орган, за периода след 23.02.2023г., е постъпило в ЦУ на НАП на 02.06.2023г., като съобразно разпореждането в Заповед № ХЗ-ЦУ-2304 /02.12.2022г. на изпълнителния директор на НАП, определящо компетентния решаващ орган по предмета на искането, същото е изпратено своевременно за предприемане на действия по компетентност на директора на ГДО в ТД на НАП, при което не е налице бездействие във връзка с влязлото в сила съдебно решение. Не е спорен и факта, че Р. С. е назначен за изпълнителен директор на НАП на 07.06.2023г., поради което е не е отговорен за бездействие за изпълнение на съдебното решение за периода преди назначаването му на длъжността. По тези съображения и на основание чл. 306, ал.6 АПК, Върховният административен съд, пето отделение