Определение № 141 от 04.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4054/2018 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. С решение № 263/22.01.2020 г., постановено по настоящото дело, е отменено въззивно решение № 1260/06.07.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1249/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от Р. К. Б. против „Булминерал“ АД /в несъстоятелност/ обективно съединени искове с правно основание чл. 199ж, ал. 1 К. за сумата 3025.14 щатски долара, съставляващи незаплатено трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2015 г., дължими по трудов договор от 15.04.2015 г., и по чл. 86 ЗЗД за сумата 292,16 щатски долара, като вместо това съдът е уважил така предявените искове и е осъдил „Булминерал“ АД /в несъстоятелност/ да заплати на Р. К. Б. на основание чл. 199ж, ал. 1 К. сумата 3025.14 щатски долара, съставляващи незаплатено трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2015 г., дължими по трудов договор от 15.04.2015 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 06.06.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 292,16 щатски долара, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва; отхвърлено е искането за солидарно осъждане на „Булминерал“ АД /в несъстоятелност/ ведно с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД. С молба с вх. № 1513/14.02.2020 г., подадена чрез адв. С. С., ищецът Р. К. Б. е поискал Върховния касационен съд да допълни решението си в частта за разноските, като се произнесе с нарочен акт, с който да отмени въззивно решение № 1260/06.07.2018 г., постановено по гр. д. № 1249/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта за разноските. Ответната страна по молбата - „Булминерал“ АД /в несъстоятелност/, не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая с решението, чието допълване се иска, съдът е уважил касационната жалба на молителя – касатор – отменил е въззивно решение № 1260/06.07.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1249/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от Р. К. Б. против „Булминерал“ АД /в несъстоятелност/ обективно съединени искове с правно основание чл. 199ж, ал. 1 К. за сумата от 3025.14 щатски долара, съставляващи незаплатено трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2015 г., дължими по трудов договор от 15.04.2015 г., и по чл. 86 ЗЗД за сумата от 292,16 щатски долара, като вместо това е уважил предявените искове и е осъдил „Булминерал“ АД /в несъстоятелност/ да заплати на Р. К. Б. на основание чл. 199ж, ал. 1 К. сумата 3025.14 щатски долара, съставляващи незаплатено трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2015 г., дължими по трудов договор от 15.04.2015 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 06.06.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 292,16 щатски долара, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед този резултат касаторът има право да получи съдебно –деловодните разноски по делото, стига да е поискал своевременно и да е доказал в процеса реалното им извършване. В процесния случай касаторът не е поискал присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебни разноски, липсва и изрично обжалване на въззивното решение в частта за разноските. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран / в този смисъл постановките на т. 8 от ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Предвид липсата на нарочно сезиране в частта за разноските, с решението си решаващият състав на ВКС е приел, че съобразно изхода на спора на страните не следва да се присъждат деловодни разноски за касационната инстанция, нито да се произнася по отношение присъдените в предходни инстанции съдебни разноски, а те следва да останат за страните така, както са направени. Ето защо съдът не е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноските, а е преценил, че не дължи такова произнасяне. Воден от горното и на основание чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение