Решение № 15707 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5195/2012 г.

Решение № 15707 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5195/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на А. С. Ч. от гр. Пловдив против Решение № 291 от 13.02.2012 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 2032 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 131003856/12.01.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 253 от 17.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 6 994,30 лв. главница и 508,19 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в игнориране на липсата на мотиви на РА и ревизионния доклад, неточен размер на оспорения размер данъчни задължения; съдът без основание не признал произход на 65 000 лв. за покупката на магазин, дадени от бащата на ревизираното лице, още повече че възможността дарителят да разполага със сумата е доказана. Във връзка с последното обстоятелство неправилно били преценени събраните гласни доказателства. При това, в решението на Д "ОУИ" и в РА има противоречие - в РА не се оспорва наличието на сумата при покупката на магазина, а законния произход на средствата. Необосновано било прието, че има противоречия относно обясненията за произхода на средствата за закупуване на магазин в ревизионното производство и в декларацията по Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/. Без основание не е прието за доказано даването на паричен заем от лицето М. Р.. Съдът неправилно приел, че са налице условия за извършване на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Спорно пред първоинстанционния съд е оправдаването на направените от ревизираното лице разходи за процесната 2009 г., превишаващи доказаните му приходи. В посочения период лицето е придобило недвижим имот /магазин/ в гр. Пловдив на стойност 69 000 лв., заплатена към датата на подписване на нотариалния акт. Като оправдание на този разход, РЛ е посочило получаването на сумата 65 000 лв. по дарение от баща й през 1999 г. и заем от 5 000 лв. в началото на 2009 г. от лицето М. Р., върнат в края на същата година. По отношение на предаването на посочените парични суми не представени никакви писмени доказателства. В ревизионното производство е изследвано и материалното състояние на бащата С. Ч., по отношение на което е установено, че регистрираната от него фирма на едноличен търговец не е осъществявала дейност, лицето не е внасяло валута и няма декларирани доходи. Направен е извод и за недоказана възможност на бащата да подари посочената парична сума. Прието е, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд обосновано е приел, че декларираните от РЛ доходи за ревизирания период не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за периода. ВАС е имал случай да се произнесе, че при това основание за извършване на ревизията по особения ред, е налице идентичност между фактическите основания за извършването на ревизията по този процесуален ред и мотивите на РА по същество. В случая, първоинстанционният съд е направил обосновани на събраните по делото доказателства фактически изводи, на основата на които правилно е приложил материалния закон. Обосновано съдът е потвърдил фактическите констатации на приходните органи, че не е доказано бащата на РЛ да е имал финансово положение, позволяващо му да даде на дъщеря си 65 000 лв. през 1999 г. /свидетелските показания, че е правил инцидентни ремонти не са достатъчни за обратен извод, както правилно е приел и АС/, както и къде и как са съхранявани тези средства за десетгодишен период, а също и предаването им. С основание е изтъкнато декларирането на сумата за покупка на магазина "от спестявания", а не от "дарение" при покупката на имота. Недоказано е и даването на сумата от 5 000 лв. на заем от М. Р. при липса на всякакви доказателства за предаване на сумата. Посоченото физическо лице, макар и посочено като свидетел не е разпитано като такъв, за да потвърди даването на паричната сума. Пространните разсъждения в касационната жалба относно доказателствената сила на частните документи са изцяло неотносими към спора, тъй като за предаването и на двете парични суми не са представени писмени документи. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,