Определение № 134 от 09.03.2026 г. на ВКС по н. д. № 212/2026 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 1 НПК и е образувано по повод определение на състав на Районен съд-Бяла Слатина от 26.02.2026 г., постановено по НОХД № 493/2025 г. по описа на съда и обективирано в протокол рег. № 64/26.02.2026 г., с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е изпратено на ВКС за произнасяне по реда на чл. 43 т.1 от НПК за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди данните по делото, намира, че не са налице условията и предпоставките на чл.43 т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност. С определение от 26.02.2026 г. по протокол рег. № 64/26.02.2026 г., постановено в хода на проведено разпоредително заседание по НОХД № 493/2025 г., съдебен състав на Районен съд-Бяла Слатина е прекратил производството по делото и го е изпратил на ВКС за произнасяне по реда на чл. 43, т. 1 НПК и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Мотивирал е това свое процесуално действие с аргументи, че четирима от посочените в обвинителния акт свидетели, двама от пострадалите и подсъдимият не живеят на територията на Районен съд-Бяла Слатина и че в този смисъл разглеждането на делото от местно компетентния Районен съд-Бяла Слатина би довело до значителни финансови и времеви затруднения за участниците в процеса. Воден от тези съображения, съдебният състав е приел, че в случая е налице хипотезата на т.1 на чл. 43 от НПК за определяне от ВКС на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Съгласно чл. 43, т. 1 от НПК ВКС разполага с правомощие да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, при наличието на предпоставката много обвиняеми или свидетели да живеят в района на другия съд. Интерпретирайки използваното в цитираната разпоредба понятие „много“, върховната съдебна инстанция в практиката си приема, че този критерий е налице, когато броят на посочените лица е значителен и преобладаващ и поради тази причина се създават затруднения за тях и за съда при разглеждане на делото, респективно при изясняване на делото от фактическа страна (определение № 40 по н.д. № 367/1976 г. ВС на РБ, I н.о., определение № 73 по ЧНД № 466/16 г. на ВКС, I н.о.). Основавайки се на данните по делото, настоящият състав намира, че в конкретния случай не се установяват визираните в разпоредбата на чл. 43, т. 1 НПК предпоставки за промяна на местната подсъдност. За да се допусне промяна на подсъдността на това основание, е необходимо да са налице реални затруднения за развитието на процеса и за значителен (за преобладаващ) брой на участващите в него обвиняеми или свидетели, при което самата промяна на подсъдността да допринесе за преодоляване на тези затруднения. В случая съдебният състав на РС-Бяла Слатина е преценил, че по висящото пред него дело такива затруднения за развитието на процеса и за участниците в него (подсъдим, пострадали и свидетели) се пораждат от обстоятелството, че четирима от посочените в обвинителния акт свидетели, двама от пострадалите и подсъдимият не живеят на територията на Районен съд-Бяла Слатина. Това обстоятелство, обаче, само по себе си не е достатъчно да обоснове необходимостта от приложението на чл. 43 т.1 от НПК. Данните от списъка на лицата за призоваване, приложен към обвинителния акт, сочат, че от общо седем свидетели и пет пострадали лица (които съгласно обстоятелствената част на обвинителния акт също са свидетели по делото), четирима от тях живеят в [населено място]; двама живеят в [населено място], [община]; трима живеят в [населено място]; един в [населено място], [община], област Пазарджик; един в [населено място] и един в [населено място]. От своя страна подсъдимият е с адрес в [населено място], но понастоящем се намира в затвора - [населено място] дол. При тези данни е безспорно, че местоживеенето на лицата за призоваване по настоящото дело не е съсредоточено в една община или в една област, като по местоживеене те са разпръснати в различни части на България, като най - многобройни са тези от [населено място]. На обстоятелството, че четирима от свидетелите живеят в [населено място], съществено се противопоставя фактът, че други четирима свидетели следва да бъдат призовавани от територията на област /област/, като трима от тях от [населено място]. В тази връзка следва да се изтъкне, че законът изисква не просто регистриране и сравняване на резултатите от групирането на участниците в наказателния процес по критерий местоживеене, а наличието на категорично очертано множество, в смисъл на съществен и значителен брой на лицата, установени като обвиняеми и/или свидетели, чието придвижване до съответния съд би създало затруднения, по-значителни от обичайните. Но в случая, на първо място, не е налице такова изявено, категорично очертано, множество от участниците в процеса по критерий местоживеене. На следващо място, създаването на затруднения, по-значителни от обичайните, за придвижването до съответния съд поначало предполага наличието на по-голямо разстояние между населените места, в които се намира седалището на компетентния по правилата на местната подсъдност съд и на този, в чиито район живеят много от страните и участниците в процеса. Това е така, защото само по-голямата отдалеченост на правораздавателния орган от местоживеенето на лицата, подлежащи на призоваване и разпит, е съществен фактор, който рефлектира директно върху достъпа до правосъдие и същевременно влияе върху изпълнението на принципното изискване за разглеждане и решаване на делата в разумен срок. В конкретния случай само по себе си разстоянието между градовете /населено място/ и /населено място/ е достатъчно малко и незначително, за да е основание въобще да се обсъжда евентуалната и възможна процесуална икономия в случай на промяна на местната подсъдност и изпращане на делото от РС- Бяла Слатина в РС- Враца. А, от друга страна, при положение, че шестима от общо 12 свидетели следва да бъдат призовани от / област/ (четирима от /населено място/ и двама от [населено място]), то местоживеенето на трима от свидетелите в [населено място] и на още един на територията на област Пазарджик съвсем не е достатъчно да обоснове еднозначен извод, че разглеждането на делото в съд, различен от РС-Бяла Слатина, и в частност в РС-Велинград ще доведе до съществено намаляване на разходите, свързани с делото, или до причиняване на минимални неудобства за участниците в процеса. Така, преценявайки целия комплекс от различни релевантни фактори, пряко или косвено рефлектиращи върху ефективното провеждане на съдебното наказателно производство и правата на страните и участниците в него, ВКС счита, че в конкретния случай евентуалната промяна на местната подсъдност въобще не би допринесла за постигането на преследваните от нормата на чл. 43 т.1 от НПК легитимни цели - за осигуряване на бързина и ефективност на наказателното производство и за неговото приключване в разумни срокове, за процесуална икономия при разглеждане на делото, както и за минимализиране на затрудненията и неудобствата за страните и участниците в процеса. По тези съображения ВКС намира, че в случая не са налице визираните в разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК основания за промяна на местната подсъдност, поради което прие, че делото следва да бъде върнато за разглеждане на Районен съд – Бяла Слатина. Водим от горното и на основание чл.43 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение