Определение № 11347 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9465/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, ЕИК 203782284, представлявано от управителя С. С. С., чрез процесуален представител, против Определение №6672/22.07.2025г., постановено по адм.д.№1170/2025г. по описа на Административен съд(АС) – Хасково, с което на осн. чл.159, т.1 и т.4 АПК е оставена без разглеждане жалбата против Решение № 584/30.04.2025г. на Общински съвет - Свиленград, като недопустима, и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на определението, като се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Моли присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по частната жалба – Общински съвет- Свиленград, чрез процесуален представител, с писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, в посочения в обжалваното определение срок и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Кмета на община – Свиленград е бил сезиран със заявление от управителя на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД за откриване на процедура за издаване на разрешително за водовземане на основание чл.44, ал.1 във връзка с чл.60, ал.1 и чл.52, ал.1, т.3 от Закона за водите(ЗВ) от повърхностен воден обект „Баямлъшко дере“, представляващо ПИ с идентификатор № 39001.78.229 с начин на трайно ползване –„дере“, общинска публична собственост, по КККР на [населено място], община Свиленград. С докладна записка рег.№И-2377/15.04.2025г. на Кмета на община – Свиленград, материалите са изпратени на Общински съвет – Свиленград за вземане на решение по компетентност. В докладната записка изрично е посочено, че кметът на общината е компетентен да издаде разрешително за водовземане от води публична общинска собственост, каквото е „Баямлъшко дере“. С Решение №584/30.04.2025г., прието на редовно заседание на Общински съвет - Свиленград, Протокол №29, т.19 от дневния ред, публикувано на 02.05.2025г., било отказано откриване на процедура за издаване на разрешително за водовземане на основание чл.44, ал.1, вр.с чл.60, ал.1 и чл.52, ал.1, т.3 от Закон за водите от „Баямлъшко дере“, представляващо ПИ с идентификатор №39001.78.229, с начин на трайно ползване (НТП)-„дере“, общинска публична собственост, по КККР на [населено място], община Свиленград. Решението на ОбС Свиленград е издадено на основание чл.21, ал.1, т.8 и т.23 от ЗМСМА, във вр. с чл.44, ал.1, чл.60, ал.1 и чл.52, ал.1, т.3, б.“а“, чл.62, ал.1, т.2 от Закон за водите. Решението е обжалвано от „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД с изложени аргументи за незаконосъобразността му, като се иска неговата отмяна. С оспореното Определение №6672/22.07.2025г., постановено по адм.д.№1170/2025г. на АС – Хасково, жалбата на дружеството е оставена без разглеждане с мотиви, че оспореното решение на ОбС – Свиленград не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност, тъй като то обективира етап от процедурата по издаване на индивидуален административен акт. Позовал се е на разпоредбата на чл. 71 от ЗВ, съгласно която разрешителното или решението за отказ на органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВ подлежи на обжалване по реда на АПК. Мотивирал се е, че актът, подлежащ на съдебен контрол, би бил издаденото разрешително за водовземане, или съответно отказа за издаването на токова, като в производството по неговото съдебно оспорване ще бъде извършена проверка на законосъобразността на цялата проведена процедура. Приел е, че оспореното решение на Общински съвет – Свиленград не води пряко и непосредствено до промени в правната сфера на жалбоподателя от гледна точка на правата, които той има, тъй като оспореното решение не поражда пряко и непосредствено негативни последици в правната му сфера. Доколкото няма данни по делото за произнасяне на Кмета на Община Свиленград, то процедурата все още не е завършена и липсва правен интерес от оспорването. В касационното производство е представено от ответника писмо изх.№ РР-03-35 от 03.06.2025г. на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, до председателя на Общински съвет – Свиленград, видно от което въпросното дере е начало на река, захранваща яз.“Левка“, поради което е необходимо основното дере от ПИ с идентификатор № 39001.78.229 да се отдели с отделен ПИ по КККР на [населено място] и да се отрази в нея като държавна публична собственост, а всички останали притоци-леви и десни, да се отразят в КК с отделни идентификатори като публична общинска собственост. Определението е допустимо, валидно и правилно. Видно от съдържанието на оспореното решение, в неговата титулна част е записано, че е взето относно: Съгласие за разрешително за водовземане от повърхностен воден обект – Баямлъшко дере, представляващо ПИ с идентификатор №39001.78.229, с начин на трайно ползване (НТП)-„дере“, общинска публична собственост, по КККР на [населено място], община Свиленград, на основание чл.52, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗВ. Процедурата за издаване на разрешително за водовземане и за ползване на воден обект е разписана в Раздел І, Глава четвърта от Закон за водите. Компетентният орган да издаде разрешение или да откаже такова, когато се касае за водовземане от води – публична общинска собственост, е кмета на общината. Именно той, съобразно чл.24, ал.1 АПК, е бил сезиран със заявление от „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД за издаване на индивидуален административен акт, какъвто е разрешителното за водовземане. Това е актът, който поражда материалноправни последици за неговия адресат, които пряко засягат неговата правна сфера и подлежи на обжалване при неблагоприятното им засягане. Предоставянето на права, свързани с водните ресурси на страната може да бъде разглеждано като форма на управление на общинско или държавно имущество, поради което законодателят е предвидил предварителна санкция на общинския съвет за всички разрешителни, касаещи общински или предоставени на общините държавни обекти за ползване. В тази хипотеза решението на общинския съвет не е финализиращо за конкретното административно производството, а е съгласуващо по своето естество, като окончателният административен акт следва да бъде издаден от компетентния орган – кмета на съответната община. Видно от съдържанието на оспорения акт, общинският съвет е отказал да открие процедура за даване на съгласие за издаване на исканото разрешение, с което по същество не дава такова съгласие, чиято последица би била отказ на кмета да издаде разрешително, който подлежи на обжалване съгл. чл.71 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове. След като самостоятелно оспореното решение на общинския съвет не приключва административното производство и не поражда пряк ефект и въздействие върху правната сфера на жалбоподателя, то правилно първоинстанционният съд е решил, че този акт не подлежи на самостоятелно обжалване. На съдебен контрол ще подлежи крайният акт на кмета на общината, като в производството по неговото обжалване ще бъде извършена проверка за законосъобразността на цялата проведена процедура, в т.ч. и за собствеността на водния обект, както и за наличието на правен интерес от оспорването му. Ответникът е поискал присъждане на разноски, но доказателства за това, че такива за направени пред касационната инстанция, не са представени, поради което не следва да бъдат присъдени. С оглед на гореизложеното, обжалваното определение на Административен съд - Хасково е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.236, във връзка с чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение