Определение № 50336 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 157/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. „Антисел България“ ООД иска да бъде изменено определение № 679 /20.09.2022 г. по делото в частта за разноските, с което e осъдено да заплати на Л. В. В. сумата 1 080 (хиляда и осемдесет) лева разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Счита, че присъдените разноски са прекомерни, иска да бъдат намалени до регламентирания минимален размер за адвокатски възнаграждения, като прави възражение за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Възражението е с основание чл.78, ал.5 ГПК. Насрещната страна Л. В. В., ответник в касационното производство, оспорва основателността на молбата с доводи, че съдът е определил размера на присъдените разноски правилно. В случая с оглед материалния интерес адвокатския хонорар надвишава минималния със 70 лева, но с оглед особеностите на казуса, не е прекомерен. Още повече, че „Антисел България“ ООД е заплатил адвокатски хонорар за представителство пред ВКС в размер на 1 680 лева, който надвишава многократно оспорения като прекомерен. Настоящият състав съобрази, че с въззивното решение, което не е допуснато до касационно обжалване, са отхвърлени искове на жалбоподателя „Антисел България“ ООД срещу Л. В. В. с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.92 ЗЗД за сумата 15 999.91 лева. Определеното съгласно чл.7, ал.2, т.4 и чл.9, ал.2 от Наредбата минимално възнаграждение е в размер на 757.50 лева, който е по-малък от присъдения размер 1 080 лева. Но като съобрази действителната фактическа и правна сложност на производството по чл.288 ГПК и това на въззивното решение, произтичаща от основанията за допускане на касационно обжалване, които се отнасят да разгледани претенции, произтичащи от шест различни договора, настоящият състав намира, че присъденото възнаграждение в размер на 1 080 лева не е прекомерно. Поради което възражението по чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователно, както и искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение с правно основание чл.248 ГПК. Воден от изложеното съдът