Определение № 46 от 16.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2016 г.

Производство по чл. 282 ал.2 ГПК във вр. с парагр. 14 и по арг. на противното на парагр.4 от ПЗР на ГПК/ ДВ. бр.59/2007 год /. С молба вх. Nо 2801/15.03.2016 година, В. Н. М. и И. И. М., и двамата от [населено място], са поискали ,като неразделна част от подадена от същите лица касационна жалба No 7252/ 20.01. 2016 год., въз основа на която е образувано гр.д. No 1092/2016 год. по описа на ВКС-2 гр.отделение, на основание чл. 218б ал.3 б.“в“ ГПК / отм./, който текст не може да намери приложение с оглед на цитираните по горе правила на действащия ГПК, спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно осъдително решение от 09.12.2015 година по гр.В.д.No 13615/2015 година на Софийския градски съд. С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна интанация по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е отменила решение на първата инстанция и приемайки за установено по отношение на В. Н. М. и И. И. М., че ищцата В. С. М. е собственик на ½ идеална част от следния недвижим имот е [населено място] - ОФИС No 2, находящ се на първия етаж в жилищната сграда с административен адрес бул.“ Г..Т. „ 33, със застроена площ от 94.52 кв. и състоящ се от три офис помещения, при посочените граници ,на основание чл. 108 ЗС ответниците В. Н. М. и И. И. М. са осъдени да предадат владението на имота. Съгласно представено Удостоверение за данъчна оценка на имота от 24.02.2016 година се установява, че данъчната оценка на процесния недвижим имот е 137 823.40 лв. Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, преценявайки данните по делото и по направеното искане, намира: За да постанови спиране на невлялото в сила осъдително решение на въззивния съд на основание чл. 282 ал.2 т.2 ГПК, настоящият състав намира, че следва да са налице следните предпоставки: 1./ Правен интерес от спирането, който интерес е установен в настоящия случай от обстоятелството, че се иска спиране изпълнение на невляло в сила съдебно решение без данни за предприето принудително изпълнение и 2./ Представен документ за внесено обезпечение, съгласно изискванията на закона- 282 ал.2 т.2 ГПК във вр. с разясненията на ТР 8/2012 на ОСГК на ВКС. При данните за данъчна оценка на целия недвижим имота от 137 823.40 лв./ сто тридесет и седем хиляди осемстотин двадесет и три лева и 0.40 лв. / и спорен предмет в обем на ½ идеална част на вещното право на собственост, надлежното обезпечение в случая следва да бъде в размер на сумата 68 911.70 лв. / шестдесет и осем хиляди деветстотин и единадесет и 0.70 лв. /. Като констатира, че второто от посочените обстоятелства не е налице, съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия