Определение № 985 от 12.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 879/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от едноличен търговец А. В. В. с фирма „Краси – А. В.” [населено място], срещу определение № 804 от 14.09.2011 г. на Габровски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 139/2011 г., с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ, съгласно чл. 5 от Закона за правната помощ. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Ответникът по частната жалба – П. Д. Пандаузова от [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: С обжалваното определение Габровски окръжен съд е оставил без уважение молбата на едноличен търговец А. В. В. с фирма „Краси – А. В.” [населено място] за предоставяне на правна помощ. Приел е, че същата е неоснователна, тъй като съгласно чл. 5 от ЗПП правна помощ се предоставя само на физически лица, каквото качество няма жалбоподателя. Обжалваното определение е правилно. Предоставянето на правна помощ се извършва по реда на чл. 95 ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ и други закони. В чл. 5 от ЗПрП законодателят изрично е регламентирал лицата, които могат да получат правна помощ, а именно – само физическите лица. В конкретния случай, молителят е едноличен търговец и в това си качество, участва в процеса, т. е. същият не попада в кръга на лицата, на които би могло да се предостави правна помощ. Освен това, настоящото дело е търговско, тъй като вземането произтича от сключен между страните договор за наем на недвижим имот – магазин, който е използван от жалбоподателя за упражняваната от него търговска дейност. Това също е пречка за уважаване на искането за предоставяне на правна помощ по чл. 23, ал. 2 ЗПрП, тъй като съгласно чл. 24, ал. 3 от същия закон правна помощ не се предоставя по търговски и данъчни дела. При тези фактически данни, определение № 804 от 14.09.2011 г. на Габровски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 139/2011 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение