Определение № 50 от 20.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 701/2014 г.

Производството е образувано по молба за отмяна вх. Nо 6137/ 10.10.2013 год., подадена от С. В. П. и А. В. М., чрез процесуалния им представител адв.Е. Д.- АК В. с искане за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.4 ГПК на взаимно противоречащите си Решение Nо 164 от 01.07.2013 година по гр.д.Nо 1238/2012 година на ВКС-III и Решение Nо 822 от 09.03.2011 год. по гр.д. Nо 629/2009 год. на ВКС-IV г.о. Отмяната се поддържа с довод, че двете посочени по-горе решения на ВКС са постановени в рамките на съдебното исково производство, инициирано през 2007 година по обективно съединените искове на А. В. М. и С. В. П. по чл. 97 ал.4 ГПК / отм./; 1/ за установяване неверността на заключение, дадено от в.л. Т. Б. по гр.д. Nо 384/1996 год. на РС-Троян по отношение на неговите наследници- деца Й. Б. и Д. Б. и лицето –ответник по иска по чл. 32 ал.1 т.2 ЗТСУ/ отм./ И. Т. Р. и 2/ за установяване на престъпно обстоятелство-неверно удостоверяване на „връчване” от дата 10.08.1998 година на обявление за изготвено решение по гр.д. Nо 384/1996 год. на РС-Троян по иска по чл. 32 ал.1 т.2 ЗТСУ/ отм./ по отношение на ответника И. Т. Р., починал в хода на делото и заместен от дъщеря С. М. и са противоречиви от гл.т. на изложените от съставите на ВКС по посочените дела изводи за редовност респ. нередовност на исковата молба по иска за установяване на престъпно обстоятелство, която нередовност е основание за евентуална процесуална недопустимост на постановения въз основа на същата съдебен акт. Исковете на А. В. М. и С. В. П. по чл. 97 ал.4 ГПК / отм./ за установяване неверността на заключение, дадено от в.л. Т. Б. по гр.д. Nо 384/1996 год. на РС-Троян по отношение на неговите наследници- деца Й. Б. и Д. Б. и лицето –ответник по иска по чл. 32 ал.1 т.2 ЗТСУ/ отм./ И. Т. Р. са отхвърлени последователно с Решение Nо 61/ 26.0.2008 година по гр.д. Nо 369 /2007 г. на РС-Троян, оставено в сила с Решение Nо 304/ 16.12.2008 год. по в.гр.д. Nо 374/2008 год. на ОС-Ловеч и Определение Nо 1019/11.08.2009 год. по гр.д. Nо 629/2009 год. на ВКС-IV г.о. за недопускане на касационното обжалване на въззивното решение по този иск. Съгласно правилата на чл. 296 т.3 ГПК решението по този иск е влязло в сила от 11.08.2009 година. С Решение Nо 822 от 09.03.2011 год. по гр.д. Nо 629 / 2009 год. на ВКС-IV г.о. е прието,че по предявените от А. М. и С. П. искове за установяване на престъпно обстоятелство - неверно удостоверяване на „връчване” от дата 10.08.1998 година на обявление за изготвено решение по гр.д. Nо 384/1996 год. на РС-Троян по иска по чл. 32 ал.1 т.2 ЗТСУ/ отм./ производството е било прекратено неправилно, поради което е отменил въззивното решение в тази част, като е върнал делото на РС-Троян за произнасяне. Прието е, че исковата молба по гр.д. Nо 369/2007 год. е редовна, но с непрецизен петитум, като в тези хипотези следва да се съобразят разясненията, дадени с т.4 на ТР 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС. С Решение Nо 157/ 04.07.2011 година по гр.д. Nо 369/2007 год. РС-Троян отхвърля исковете на А. М. и С. П. за установяване на престъпно обстоятелство - неверно удостоверяване на „връчване” от дата 10.08.1998 година на обявление за изготвено решение по гр.д. Nо 384/1996 год. на РС-Троян по иска по чл. 32 ал.1 т.2 ЗТСУ/ отм./,поддържани срещу С. И. М./ конституирана след смъртта на баща и И. Р./ Й. Б. и Д. Б.. С Решение Nо 114 / 09.05.2012 го., постановено по /В/гр.д. Nо 518/201 год. на ОС-Ловеч приема, че искът е без правен интерес по отношение на ответниците Й. Б. и Д. Б., обезсилва в тази част и прекратява делото по отношение на същите. По отношение на ответника С. М.- въззивната жалба е основателна, но не по изложените съображения- искът е приет с правна квалификация по чл. 97 ал.3 ГПК/ отм./ - за установяване неистиността на разписките,а не като такъв по чл. 97 ал.4 ГПК / отм./ защото искът по чл. 97 ал. 3 ГПК / отм./ предполага по облекчен процесуален ред от г.т. на доказване фактически състав в сравнение с този по разгледаната правна квалификация, Прието е, че искът по чл. 97 ал.3 ГПК / отм./ е основателен и доказан, поради което решението на районния съд и постановява ново решение, с което искът се уважава на новото правно основание. С Решение Nо 164/01.07.2013 год. постановено по гр.д. Nо 1238/ 2012 год. на ВКС-III г.о. е обезсилено въззивно решение Nо 114/09.05.2012 год. по в.гр.д. Nо 518/2012 год. на ОС-Ловеч и делото е върнато за ново разглеждане на РС-Троян след като е прието, че обжалваното решение е постановено по нередовна искова молба, без да е отстранен нейния порок, който е констатиран още с предходното отменително решение – т.е. с решение Nо 822/ 09.03.2011 год. по гр.д. Nо 629/2009 год. на ВКС-IV г.о.- а именно непрецизен петитум. С Разпореждане Nо 1620/ 29.07.20013 год., постановено по гр.д. Nо 369/2007 год., след посоченото „отменително” решение на ВКС, исковата молба по предявените искове по чл.97 ал.4 ГПК / отм./ е оставена без движение с изрични указания за поправка на констатираните недостатъци. С отговор по реда на чл. 306 ал.2 ГПК, ответникът по молбата за отмяна С. И. М., чрез процесуалния представител адв. С. С.- АК В. оспорва подадената молба за отмяна. Върховният касационен съд, състав на второ отделение в правомощията установени по чл. 307 ГПК, намира: Молбата за отмяна е подадена е извън срока по чл.305 ал.1 т.4 ГПК, видно от съпоставянето на датата на постановяване на решението на ВКС от 2013 година и датата, на която е подадена молбата за отмяна. Знанието или незнанието на страната, която е участвала в касационното производство, в което е постановено атакуваното съдебно решение за датата на обявяването му, е ирелевантно обстоятелство за началния момент, от който тече този срок- датата на необжалваемостта му. Решение Nо 164 на ВКС- III г.о. по гр.д. Nо 1238/2012 год. е обявено на дата 01.07.2013 година, а тримесечния процесуално преклузивен срок е изтекъл на 01.10.2013 година. Подадената по пощата с дата 09.10.2013 година молба за отмяна, е извън тримесечния срок на чл. 305 ал.1 т.4 ГПК и следва да бъде върната като процесуално недопустима, като образуваното въз основа на същата отменително производство се прекрати. Производството, образувано по „молба за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК „ е недопустимо, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. Молбата за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.4 ГПК принципно е недопустима в хипотези, когато двете противоречиви решение са постановени в рамките на едно и също/ все още / неприключило в решение по съществото на спора, съдебно исково производство. Искането да се констатира противоречие в две решения на ВКС, с които е възстановена висящността на спора по заявения иск / в случая по чл. 97 ал.4 ГПК/ отм.//и имат характера на отменителни тъй като връщат спора в позиция на ново разглеждане от долната инстанция, не се обхваща от фактическия състав на чл.303 ал.1 т.4 ГПК, тъй като установеното основания за отмяна предполага влезли в сила решение, между едни и същи страни и на едно и също основание, с противоречащ едно на друго правен резултат, ползващ се със силата на пресъдено нещо.Целта на отменителното основание е да се отмени неправилното решение и да остане в сила онова, което е правилно. Когато спорът по същество все още е висящ, очевиден е изводът, дори и при едно привидно противоречие в отменителните решения, че нямаме съдебен акт, който да обвързва страните със силата на пресъдено нещо. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия