Определение № 8804 от 24.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8968/2025 г.

Производството е по чл. 229 – чл. 236а, във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от К. Х., гражданин на Пакистан, чрез процесуален представител адв. П. Желев срещу определение № 18457/30.05.2025 г., постановено от Административен съд София град по адм. д. № 5062/2025 г. С частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което заявява искане за отмяна на обжалваното определение и допускане до разглеждане на подадената касационна жалба срещу решение № УПВР-17/09.04.2025 г., на интервюиращ орган на ДАП. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което разглеждането на частната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № УПВР-17/09.04.2025 г., на интервюиращ орган на ДАП, с което е отхвърлена молбата за закрила на Пакистанския гражданин. С обжалваното определение, съдът е приел, че оспорването е просрочено, поради което и на основание чл. 213а, ал. 2, във връзка с чл. 215, т. 3 от АПК е оставил без разглеждане касационната жалба. Поискано е възстановяване на срока, което съдът е отхвърли като неоснователно и недоказано. Обжалваното определение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Правилно съдът е приел, че касационната жалба е подадена извън преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. В случая този факт не е спорен по делото и поради това е поискано и възстановяване на срока за обжалване с твърдения, че за прекарано заболяване от страна на процесуалния представител на жалбоподателя адв. П. Желев, които твърдения не са подкрепени с каквито и да са доказателства. Настоящият състав счита, че при проявена в достатъчна степен процесуална активност, жалбоподателя е бил в състояние да упражни правото си на жалба своевременно, респективно- не е било възпрепятствано в хипотезата на чл. 161, ал. 1 АПК. Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "особени непредвидени обстоятелства". Оставил е на съда във всеки конкретен случай да прецени налице ли са такива. Несъмнено, обаче, според установената съдебна практика, непредвидените обстоятелства трябва да са обстоятелства извън обичайните, нормално очакваните и поради това се явяват непредвидими. Те следва да са възникнали внезапно, изненадващо и страната, която дължи процесуалното действие, да не е в състояние да ги преодолее. Трябва също така да са особени, т. е. различни от обикновените, да не са рутинни, както и трябва обективно да са попречили на страната да изпълни в срок процесуалното действие. Напълно се споделят изводите на съда, че адв. Желев като член на правната мрежа към програмата за правна помощ в защита на бежанци и мигранти към Българския хелзински комитет / видно от представеното пълномощно/ е можел да преупълномощи свой колега за ефективната защита правата на жалбоподателя. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице особени непредвидени обстоятелства, които да се явят обективна пречка за жалбоподателя да упражни правото си на оспорване на решението на интервюиращ орган на ДАП. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,