Определение № 2348 от 09.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4959/2024 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 17993 от 22.10.2024 год. на М. Д. С. и Е. М. С., чрез адв. А. Ж. /надлежно упълномощен/, срещу разпореждане № 166 от 02.10.2024 год., постановено по гр. дело № 3684/2023 год. по описа на ВКС, ІV г. о., ГК, в частта му, в която е върната частната жалба с вх. № 16410 от 30.09.2024 год., подадена от М. Д. С. и Е. М. С. в частта й срещу определение № 3869 от 09.08.2024 г., постановено по посоченото дело, в частта, с която е допуснато касационното обжалване и е обезсилено решение № 259 от 06.03.2023 год. по в. гр. дело № 2215/2022 год. на Софийския апелативен съд – в частта му с характер на въззивно определение, и не е допуснато касационното обжалване на същото въззивно решение в частта, с която са отхвърлени допустимите искове на М. Д. С. и Е. М. С. срещу М. Б. Б.. Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното разпореждане е нищожно, недопустимо и неправилно – същото е постановено еднолично, както и в нарушение на процесуалния и материалния закон. Ответницата по частната жалба М. Б. Б. не е депозирала отговор. Ответникът по частната жалба „Обединена българска банка“ АД счита, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни и срещу подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК разпореждане на ВКС, поради което е процесуално допустима. Постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, не е от категорията на определенията, изрично посочени в закона като подлежащи на обжалване. Това определение не и от категорията определения, преграждащи развитието на производството по делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като със същото не се констатира процесуална недопустимост на касационната жалба и не се прекратява касационното производство. Напротив – с това определение касационната инстанция констатира процесуалната допустимост на касационната жалба и на образуваното по нея касационно производство – от гледна точка на процесуалните изисквания, необходими за валидното сезиране на ВКС, като извършва и проверка относно наличието на изчерпателно изброените от законодателя – чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол, с оглед уредбата на касационното производство като факултативно в неговата втора фаза – за разглеждането по същество на касационната жалба по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК. Дейността на касационната инстанция във фазата по допускане на касационно обжалване не е нито тълкувателна, нито решаваща, а специфична правораздавателна дейност, която не дава разрешение на правния спор /Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тъл. дело № 1/2009 год., ОСГТК/. В този смисъл определението по чл. 288 ГПК, с което ВКС не допуска касационно обжалване, е от категорията съдебни актове, с които приключва образуваното касационно производство, но постановяването му не прегражда развитието на касационното производство по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Допълнителен аргумент в подкрепа на това разбиране се извежда и от разпоредбата на чл. 296 ГПК, уреждаща момента на влизане в сила на решенията. Съгласно т. 2, при прекратяване на касационното производство решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението за прекратяване на делото, а според т. 3 – в сила влиза решението, по което касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена. Т.е. законодателят не е свързал момента на влизане в сила на въззивното решение в хипотезата на недопускане на касационно обжалване с възможност за обжалване на определението по чл. 288 ГПК и третира последното като неподлежащо на обжалване пред друг състав на ВКС. В този смисъл е и трайната практика на ВКС – Определение № 200 от 1.04.2015 год. на ВКС по ч. т. дело № 899/2015 год., I т. о., ТК, Определение № 307 от 21.07.2020 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1473/2020 год., III г. о., ГК, Определение 941 от 01.03.2024 год. на ВКС по ч. гр. дело І 593/2024 год., ІV г. о., ГК, Определение № 768 от 19.04.2023 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1332/2023 год., II г. о., ГК, Определение № 1964 от 4.07.2023 год. на ВКС по ч. гр. дело № 2238/2023 год., I г. о., ГК, Определение № 4550 от 10.10.2024 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3622/2024 год., ІІІ г. о., ГК и др. Определението на ВКС, постановено в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, не подлежи на обжалване – подадената от М. Д. С. и Е. М. С. касационна жалба в частта й с характер на частна касационна жалба срещу имащата характер на определение част на въззивното решение, с която е потвърдено първоинстанционното решение – в частта му също с характер на определение, с което производството по делото е прекратено по два от исковете на касаторите, жалбата има характера на частна касационна такава, е разгледана по същество от ВКС като трета инстанция. Неоснователни са доводите на частните жалбоподатели, че само тричленен състав на съда би бил компетентен да провери допустимостта на жалбата им. Когато връща жалба, съдът извършва действия по администриране на процеса, а не такива, които са свързани със съществото на спора. Затова в тези случаи разпореждането за връщане може да бъде постановено еднолично /арг. т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 год., ОСГТК/. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, а по горните съображения – и правилно, поради което и следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение,