Определение № 6316 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4762/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. Б., подадена чрез процесуалния му представител адв. Х. Стоянова, против определение № 2240 от 19.03.2024 г., постановено по адм. дело № 783/2023 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като излага съображения, че изводите на съда противоречат на съдебната практика на Върховен административен съд, като я цитира и прилага към жалбата. Твърди, че решаващият съд е достигнал до грешен извод, че не е налице промяна в предназначението на бивш поземлен имот с идентификатор 61145.80.13 – второстепенна обслужваща улица, както и че е неправилна преценката, че жалбоподателят няма правен интерес от обжалване на оспореното решение на Общински съвет – Бургас. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – Общински съвет Бургас, чрез процесуалния си представител в писмено възражение по жалбата изразява становище, че твърденията и аргументите в нея са изцяло недоказани и некореспондиращи с приложените по делото доказателства и с правната истина. Моли тя да бъде отхвърлена, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Заинтересованата страна – Община Бургас, чрез процесуалния си представител в отговор по частната жалба, счита същата за неоснователна и моли определението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева за представителство на всеки от органите. Върховният административен съд, второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Бургас оставя без разглеждане жалбата на А. Б. срещу решение на Общински съвет- Бургас, взето по т.20 от Протокол № 50 от 11.04.2023г. и прекратява производството по делото. С обжалваното определение Б. е осъден да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че жалбоподателят като собственик на придобити по наследство идеални части от поземлен имот с идентификатор 61145.10.213, граничещ непосредствено с поземлен имот с идентификатор 61145.80.13, засегнат от изменението на ПУП-ПР няма правен интерес от оспорване на решението на Общински съвет- Бургас, взето по т.20 от Протокол № 50 от 11.04.2023г., с което се одобрява ПУП-ПР за с. о. „Индустриален парк Равнец“, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл. 131, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗУТ, определяща кръга от заинтересовани лица, на които е признато право на оспорване на административни актове от категорията на процесния. За да обоснове тези извод, съдът е допуснал и приел комплексна съдебно-техническа експертиза. От заключението на която се установява, че процесния ПУП-ПР се отнася за устройствена зона „Пп“ - Предимно производствена, която съответства на устройствената зона по предходния ПУП-ПРЗ, одобрен през 2019г. Според вещите лица, с новия ПУП-ПР са образувани два нови урегулирани поземлени имота - УПИ I и УПИ II, съобразени с отредената зона по предходния ПУП-ПРЗ от 2019г. Съгласно ПУП от 2019г., поземлен имот 61145.10.213 по КК на с. Равнец, общ. Бургас граничи на север с поземлен имот 61145.80.13, представляващ улица, общинска собственост. С предвижданията на процесното изменение на ПУП-ПР поземлен имот 61145.10.213 граничи с новия поземлен имот 61145.80.89, който е част от бившия поземлен имот 61145.80.13, отреден за улица, като е запазено предназначението в тази му част. Според експертите, поземлен имот 61145.80.13 е идентичен с обслужващата второстепенна улица с осови точки от о.т.16 до о.т.55. С процесното изменение на ПУП не се предвижда промяна предназначението на улицата, с която граничи имота на жалбоподателя. По изложените съображения първоинстанционният съд приема, че оспорващият не попада сред кръга на заинтересуваните лица, разполагащи с право на оспорване на процесната заповед и оставя жалбата му без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК и прекратява производството по делото. Определението е правилно. Наличието на правен интерес от оспорване е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата и за съществуване правото на съдебно производство по арг. на чл. 159, т. 4 от АПК, за която съдът следи служебно, като липсата и води до недопустимост на оспорването. За производството по одобряване на подробни устройствени планове и техните изменения с разпоредбата на чл. 131 от ЗУТ са лимитативно определени заинтересованите лица. Като цитираната норма изрично, изчерпателно и конкретно определя кръгът им. Изброяването им в нея е numerus clausus. Разширяването му е недопустимо. Съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В ал. 2 на цитираната разпоредба изчерпателно са посочени непосредствено засегнатите от предвижданията на плана имоти от т. 1 до т. 5, като правилно въз основа на доказателствата по делото първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят не попада в кръга на засегнатите собственици. Безспорно по делото е установено, че жалбоподателят притежава поземлен имот с идентификатор 61145.10.213 поради което правилно съда приема, че същият не е заинтересована страна по смисъла на т. 1, ал. 2, чл. 131 ЗУТ, който визира имотите – предмет на самия план. Този имот не фигурира в разпоредителната част на оспорения административен акт и в одобреното с него изменение. Предмет на плана е граничещия с него съседен имот. Законосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателят не попада и в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са съседните имоти, когато се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. В случая не се изменя плана за застрояване, а само и единствено регулационният план, както правилно е констатирал и административният съд. С план от категорията на процесния, не е възможно да се предвиди и да се извърши промяна в застрояването, която да обуслови наличие на правен интерес от оспорване на решението по т. 20 на Общинския съвет. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че липсва и хипотезата на т. 3, ал. 2, чл. 131 ЗУТ, тъй като от доказателствата по делото и от назначената комплексна съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че с одобрения проект за изменение на ПУП – ПР /по съображения идентични с току що изложените/ за с. о. „Индустриален парк Равнец“ не се допускат намалени отстояния спрямо общата регулационна граница между двата имота и не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Правилно съдът приема, че не е налице и хипотезата на т. 4, ал. 2, чл. 131 ЗУТ, тези изводи на съда са подкрепени и от назначената, прието и неоспорена от страните комплексна съдебно – техническа експертиза, като в заключението, вещите лица са категорични и единодушни, че не се променя предназначението на поземлен имот с идентификатор 61145.80.89 / бивш 61145.80.13/, като той продължава да бъде улица. И преди изменението на плана и след него характера и предназначението на имота е за улица т.е. бил е улица и с новите предвиждания отново се запазва и си остава улица с която граничи имота на жалбоподателя. Промяната в обхвата, големината и площта на имота, не води до промяна в начина на неговото ползване, т.е. в промяна на предназначението му. Улицата в периметъра в който граници със собствения на жалбоподателя поземлен имот остава непроменена. С оглед на което са неоснователни твърденията в частната жалба за промяна предназначението на имота предмет на плана. Законосъобразно съдът приема, че не е налице и хипотезата на т. 5, ал. 2, чл. 131 ЗУТ, в настоящия случая за имота на жалбоподателя -поземлен имот с идентификатор 61145.10.213, не е установена нито промяна в устройствените показатели, нито промяна в предназначението, нито е предвидена сервитутна зона или друго ограничение върху ползването му. Видно от доказателствата по делото такива не се предвиждат и за граничния му от север поземлен имот с идентификатор 61145.80.89 /бивш 61145.80.13/. Като мотивите на съда в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ се споделят изцяло от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2 АПК не е необходимо да бъдат преповтаряни. Цитираната и приложена от частния жалбоподател съдебна практика на Върховен административен съд е постановена при различна фактическа обстановка и различни правни хипотези поради което е неотносима към настоящия случай и не следва да бъде взета в предвид. Ето защо като приема жалбата на А. Б. срещу решение на Общински съвет - Бургас, взето по т.20 от Протокол № 50 от 11.04.2023г. за недопустима поради липса на правен интерес по смисъла на чл. 131 ЗУТ и прекратява производството по делото Административен съд гр. Бургас постановява правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски от заинтересованата страна Община Бургас се явява основателно и на основание чл. 143, ал. 3 АПК и във връзка с представените доказателства по делото за следва да се осъди А. Б. да заплати на Община Бургас сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Размерът на възнаграждението е определен съобразно фактическата и правна сложност на спора на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Искането за сумата над посочената до претендираната 500 лева е неоснователно. Недопустимо е Общината да претендира присъждане на разноски от името на друга самостоятелна страна в процеса в случая за Общински съвет – Бургас след като самият съвет не е направил искане за присъждането им, въпреки факта че сумите биха били присъдени в полза на общинския бюджет. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,