Решение № 2574 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4652/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител гл. юрк. В. Табакова, срещу решение № 8822 от 13.03.2025 г., постановено по адм. дело № 10396/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа тезата, че в случая не е налице прекомерна обработка на лични данни в нарушение на принципа по чл. 45, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Иска решението да бъде отменено и спорът да се реши по същество, като се отхвърли изцяло жалбата на А. А. А.. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуалния си представител М. Райчева, депозира писмено становище, в което излага съображения, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Моли същото да бъде оставено в сила и в полза на КЗЛД да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – А. А. А., чрез пълномощника си адв. Ц. Георгиева, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли съдът да го остави изцяло в сила. Претендира разноски за настоящото производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на министъра на вътрешните работи срещу Решение № ППН-02-466/2021 от 12.09.2024 г. на КЗЛД, в частта му по т. 1 и т. 2. С процесния административен акт, в оспорените му части, КЗЛД е обявила за основателна жалба рег. № ППН-02-466 от 04.10.2021 г., подадена от А. А. А. срещу министъра на вътрешните работи в качеството му на администратор на лични данни, за извършено на 09.09.2021 г. нарушение на чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД - принципа за свеждане на данните до минимум (т. 1 от Решението на КЗЛД) и на основание чл. 80, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД е разпоредила на министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни да съобрази операциите по обработване на личните данни с разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, като преустанови обработката на неизискуеми от закона лични данни за целите на връчване на призовки по реда на Глава петнадесета от НПК (т. 2 от Решението на КЗЛД). За да отхвърли жалбата срещу процесното решение на КЗЛД, съдът е приел, че същото е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, приложими за неговото приемане, в съответствие с материалноправните норми и с целта на закона. С оглед на събраните писмени доказателства съдът е установил релевантните фактически обстоятелства по делото и въз основа на тях е обосновал извод за неоснователност на оспорването от страна на министъра на вътрешните работи. Налице е обработване на личните данни на А. А. А. в нарушение на принципа, установен в чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД - обработени са негови лични данни в по-голям обем от необходимото за постигането на конкретната цел – връчването на призовка. При констатацията за така допуснато нарушение на правилата за обработване на лични данни по реда и при условията на Глава осма, Раздел I от ЗЗЛД, съдът е потвърдил като законосъобразно и даденото от КЗЛД разпореждане по чл. 80, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД – министърът на вътрешните работи, в качеството му на администратор на лични данни, да съобрази операциите по обработване на личните данни с разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, като преустанови обработката на неизискуеми от закона лични данни за целите на връчване на призовки по реда на Глава петнадесета от НПК. Решението на АССГ е правилно. Съдът е извел ясно и точно фактическата обстановка по случая, която не е предмет на спор между страните. Спорният въпрос се свежда до това дали обработването на личните данни на А. А. А. посредством включването в адресираната до него призовка, връчена му на 09.09.2024 г. чрез лицето М. В. И. при условията на чл. 180, ал. 4 от НПК, на данни в обхват, надвишаващ предвидения в чл. 179, ал. 1 от НПК, е прекомерно, т.е. дали това обработване е извършено в нарушение на принципа за свеждане на данните до минимум, въведен в чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД в съответствие с изискването на чл. 4, параграф 1, б. „в“ от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2016/680). Правилен и обоснован е изводът на съда, че посочването на лични данни в по-голям обем от заложената в закона задължителна информация, надхвърля необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Съгласно чл. 179, ал. 1 от НПК в призовката се съдържа следната информация: наименованието на учреждението, което я изпраща, номерът на делото и годината на образуването му; името и адресът на призованото лице; качеството, в което то се призовава; мястото, датата и часът, в който се призовава, и последиците от неявяването. Посочването на допълнителна информация за съответното лице извън така определената в правната норма на НПК следва да се извършва при стриктно спазване на установените принципи за обработка на личните данни на физическите лица за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. В настоящия случай обработването на данни за ЕГН и телефонен номер на призованото лице А. А. А. не е необходимо за целите на връчването на призовката, доколкото същото би могло да бъде надлежно реализирано и без използването на тези данни. В тази връзка КЗЛД и АССГ с основание приемат, че в случая е нарушен принципът, установен в чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД – принцип за свеждане на данните до минимум, чието спазване е условие за законосъобразност на обработването на лични данни за целите по чл. 42, ал. 1 от с.з. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че след като липсва забрана в чл. 179, ал. 1 от НПК за посочване на данни в обем по-голям от нормативно установения, то следва да се счита, че законът предвижда само минимално необходимите данни и няма пречка да се посочат и други данни, в това число и лични такива. Подобно тълкуване не може да бъде изведено от цитираната разпоредба на НПК, която очертава необходимия и достатъчен обем данни, които следва да се съдържат в призовката, връчвана по реда на този закон. В този обем от данни законодателят не е включил ЕГН и телефонен номер на лицето, което означава, че последно посочените данни не са необходими за целите на връчването на призовки по НПК. Следователно, обработването им в настоящия случай чрез извличане и разкриване чрез предаване на трето лице - М. В. И., се явява прекомерно по смисъла на чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД и правилно е квалифицирано от КЗЛД и АССГ като нарушение на принципа за свеждане на данните до минимум. Като несъстоятелни и неотносими към предмета на спора следва да се отхвърлят изложените в касационната жалба съображения и предположения относно взаимоотношенията и обмена на лични данни между лицето, до което се отнася призовката (А. А. А.), и лицето, чрез което тя е била връчена (М. В. И.). Фактът, че двете лица имат една и съща адресна регистрация няма отношение към преценката за законосъобразно обработване на личните данни на А. А. А. от органите на МВР в процесния случай. Ирелевантно към настоящия казус е и обстоятелството дали А. А. А. е твърдял в жалбата си до КЗЛД настъпването на отрицателни последици в резултат от процесното деяние, в допълнение към твърдението си, че същото представлява неправомерно обработване на личните му данни. Определящ за решаването на спора е въпросът дали компетентният съгласно чл. 42, ал. 4 от ЗЗЛД орган е изпълнил задължението си да обработва личните данни на засегнатото лице само и единствено при наличие на някое от основанията, предвидени в закона, и при стриктно спазване на установените за това принципи, включително принципа за свеждане на данните до минимум. В контекста на изложеното, КЗЛД и АССГ правилно са установили, че обработването на данните на А. А. А. посредством предназначената за него призовка, връчена на 09.09.2024 г. чрез М. В. И., е извършено при наличие на основанието по чл. 6, параграф 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679, но надхвърля обема, необходим за осъществяване на целите, за които данните се обработват, поради което е нарушен принципът, свързан със законосъобразното обработване на лични данни по чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД. Така констатираното нарушение обуславя правилност и на наложената от КЗЛД на основание чл. 80, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД разпоредителна мярка на администратора на лични данни да съобрази операциите по обработване на личните данни с разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, като преустанови обработката на неизискуеми от закона лични данни за целите на връчване на призовки по реда на Глава петнадесета от НПК. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявените своевременно искания за присъждане на разноски от процесуалните представители на ответниците по касация, Министерството на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на КЗЛД сумата в размер на 200 лв. (102,26 евро), юрисконсултско възнаграждение за касационното производство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, и на А. А. А. – сумата в размер на 900 лв. (460,16 евро), договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,