Решение № 202 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12483/2013 г.

Решение № 202 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12483/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Димитринка Тодорова Железарова-Миланова от гр. Кърджали срещу решение № 3868 от 10.06.2013 г. по адм. д. № 1611/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 40 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София, моли съдебния акт да бъде отменен, а първоначалната жалба срещу дадените предписания - отхвърлена. Ответникът - "СТС Инженеринг" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 3868 от 10.06.2013 г. по адм. д. № 1611/2013 г., Административен съд - София-град, второ отделение, 40 състав, е отменил принудителни административни мерки - задължителни предписания, обективирани в т. т. 2, 3 и 5 от протокол за извършена проверка изх. № ИТ-П-1671 от 01.02.2013 г., издаден от инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София. Съдът е приел за установено, че към датата на извършване на проверката трудовото правоотношение с Миланова е било прекратено и се касае до имуществен спор с гражданскоправен характер, който следва да бъде разрешен от граждански съд. Направен е окончателния извод, че контролните органи са превишили своите правомощия, поради което са постановили незаконосъобразен акт, подлежащ на отмяна. При извършване на касационната проверка настоящият тричленен състав на Върховния административен съд статуира в пределите на правомощията му, визирани в разпоредбата на чл. 218 АПК, които му дават право и го задължават да следи служебно за съответствието на решението с материалния закон, независимо от релевираните в касационната жалба оплаквания и искания на страните. При така извършената проверка се констатира, че спора по делото не е изяснен от фактическа страна. Процесните задължителни предписания, обективирани в т. т. 2, 3 и 5 от протокол за извършена проверка изх. № ИТ-II-1671 от 01.02.2013 г., издаден от инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София, имат следното съдържание: Работодателят да изплати на Димитринка Тодорова Железарова-Миланова уговореното и начислено трудово възнаграждение по разчетно-платежна ведомост за заплати за м. октомври 2012 г., съгласно чл. 128, т. 2 от КТ - т. 2 от предписанията. Работодателят да определи дължимото на Димитринка Тодорова Железарова-Миланова обезщетение за оставане без работа при прекратяване на трудовото й правоотношение, поради намаляване на обема работа, съгласно чл. 222, ал. 1 КТ - т. 3 от предписанията. Работодателят да определи и да изплати на Димитринка Тодорова Железарова-Миланова парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж за периода от 01.12.2009 г. до 12.10.2012 г., съгласно чл. 224, ал. 1 КТ - т. 5 от предписанията. От изложеното се налага извода, че правото за получаване на две от посочените обезщетения - тези по чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ, възниква след прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка съжденията на първоинстанционния съд, че прекратяването на трудовото правоотношение представлява пречка за изплащане на тези обезщетения, не кореспондира с фактическите състави на цитираните норми и правната природа на тези обезщетения. Съществено в тази връзка е да бъде установено на лице ли са насрещни вземания на работодателя по отношение на уволненото лице или вземанията на работника са безспорни. По първоначалното дело липсват доказателства относно наличието на имуществен спор между Миланова и "СТС Инженеринг" ЕООД. Представена е само първа страница от документ с вх. № 862 от 18.01.2013 г., с която управителя на дружеството сезира Софийска районна прокуратура с жалба срещу Димитринка Тодорова Железарова-Миланова, от който не може да се установи съдържанието и искането. В жалбата си до първоинстанционния съд "СТС Инженеринг" ЕООД е твърдяло, че по отношение на Миланова са има данни за наличие на престъпни обстоятелства, които са свързани със съществувалите трудови правоотношения, включително за изплащане на възнаграждения и обезщетения, по отношение на които работодателят счита, че има право на прихващане. Тези твърдения не са подкрепени с доказателства. Съдът е трябвало събере такива относно изхода от производството пред Софийска районна прокуратура. Той не е изискал също така от дружеството да представи счетоводни и други документи, които обуславят неговите твърдения. Наред с изложеното се преценява, че с административната преписка не са представени доказателства, от които да бъде направен извод, че "СТС Инженеринг" ЕООД е направило тези възражения и ги е подкрепило с документи и пред органите на Инспекция по труда - гр. София. В тази връзка делото е останало неизяснено от фактическа страна по основен въпрос за решаването му, а именно налице ли е имуществен спор между Миланова и "СТС Инженеринг" ЕООД. Цитираната в съдебния акт практика на Върховния административен съд е по казуси, по които е безспорно установено, че между работодателя и работника, с който трудовото правоотношение е прекратено, е налице имуществен спор. Наред с това следва да се има в предвид, че е налице и практика на ВАС, която е в противоположен смисъл. В тази връзка са решение № 14237 от 13.11.2012 г. по адм. д. № 6892/2012 г.; решение № 71 от 4.01.2012 г. по адм. д. № 7493/2011 г.; решение № 3755 от 15.03.2012 г. по адм. д. № 2107/2012 г.; решение № 16404 от 13.12.2011 г. по адм. д. № 8694/2011 г. (всички на VI отд.), решение № 2891 от 29.03.2005 г. по адм. д. № 8380/2004 г. и др. Поради неизясняване на спора от фактическа страна, настоящият тричленен състав на ВАС не може да извърши проверка относно правилността на решението по приложението на материалния закон. Ето защо обжалваното решение се отменя, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София-град. Разноски в полза на касационния жалбоподател не се присъждат, тъй като по делото не е представен списък на разноските, съгласно изискването на чл. 80 ГПК, а и настоящето решение не е окончателно, с оглед изхода на спора. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,