Решение № 7062 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1012/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Г. Т. с [ЕГН] и с постоянен адрес в гр. Елена, Област Велико Търново, [улица], срещу Решение № 4242 от 29.12.2025 г., постановено по адм. дело № 498 по описа за 2025 г. на Административния съд – Велико Търново, с което, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е отхвърлен, като недоказан и неоснователен, предявеният от лицето против Националната експертна лекарска комисия – София иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 3 000, 00 лв. за периода от 21.02.2025 г. до 28.07.2025 г., претърпени вследствие на произнасяне от същата комисия по негова жалба с вх. № 039491/21.02.2025 г., след срока по чл. 47, ал. 1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Наред с това ищецът е осъден да заплати на Националната експертна лекарска комисия – София съдебни разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв. Касационният жалбоподател поддържа недопустимост и неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Недопустимостта е обоснована с твърдения, че в първоинстанционното исково производствоq съдът е съчетал в себе си ролята на страна и на прокурор, а участието на съответния прокурор от равната по степен на съда прокуратура е било формално, която формалност е довела до основателни съмнения за безпристрастността на прокурора. Неправилността е аргументирана с доводи, че съдебният акт е немотивиран, че възраженията на ищеца и касационен жалбоподател не са обсъдени в съвкупност с представените от него доказателства и че решението, предмет на касационен контрол, не отразява действителното правно положение между страните. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) със седалище в София, бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ № 15, оспорва касационната жалба по съображения за неоснователността й в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаването на атакувания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражения за прекомерност, ако касаторът претендира адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на инстанционен контрол, е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема, че касационната жалба е неоснователна. К. Г. Т. е сезирал Административния съд – Велико Търново с искова молба, вх. № 2820/23.06.2025 г. (л. 2 от първоинстанцинното дело) и уточнение към нея, вх. № 3567/28.07.2025 г. (л. 105-107, пак там), предявена против НЕЛК, за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в гняв, обида, безсилие, накърняване на чувството за справедливост, тревожност и нарушение на съня, в размер на сумата от 3 000, 00 лв., причинени му в периода 27.05.2025 г. – 28.07.2025 г. в резултат на незаконосъобразно фактическо бездействие за произнасяне от НЕЛК, към датата на подаване на исковата молба, с Експертно решение (ЕР) в срока по чл. 47, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ по негова жалба, вх. № 039491/19.02.2025 г. по описа на Регионална здравна инспекция – Велико Търново, подадена срещу ЕР № 90319/29.01.2025 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) към МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ – Велико Търново, ведно със законна лихва за забава върху сумата на обезщетението, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане. Административният съд е установил следната фактическа обстановка: С ЕР № 91992/14.06.2024 г. (л. 39 ), прието от ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ – Велико Търново, на ищеца, заради общо заболяване и водеща диагноза [заличен текст], е определена 80 % трайно намалена работоспособност (ТНР) за две години. Решението е обжалвано от Т. пред НЕЛК, който със свое ЕР № 91755/22.08.2024 г. (л. 57 (гръб) – 58), го е отменил и е върнал преписката на ТЕЛК за ново освидетелстване на Т.. След връщане на преписката, ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ – Велико Търново издава ЕР № 90319/29.01.2025 г. (л. 59 – 60), като определя 80 % ТНР за срок от една година. Срещу това ЕР ищецът подал жалба, вх. № 039491/21.02.2025 г. по описа на НЕЛК. Уведомен е с писмо от 16.04.2025 г. (л. 5), че жалбата му е планирана за разглеждане на 12.05.2025 г. Националната експертна лекарска комисия изискала допълнително актуални медицински документи от лицето и уведомила Т. (писмо на л. 110), че ще се произнесе на 24.07.2025 г., като преписката е насочена към друг специализиран състав на НЕЛК. Лицето не представило нова медицинска документация. С ЕР № 92368/28.07.2025 г. (л. 200-201), специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК потвърдил ЕР на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ – Велико Търново № 90319/29.01.2025 г. по оценката и срока на инвалидността. При така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните правни изводи: Преценил е допустимост, но неоснователност на предявената от ищеца претенция за неимуществена обезвреда. Установил е забавено произнасяне на НЕЛК извън тримесечния срок по чл. 47, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ. Обосновал се е, че, считано от датата на сезиране на НЕЛК – 21.02.2025 г., 3-месечният срок за произнасяне по жалбата на ищеца срещу ЕР на ТЕЛК № 90319/29.01.2025 г., е изтекъл на 21.05.2025 г. – работен ден. Посочил е, че по делото не са налице доказателства колко време е отнел опита за събиране на допълнителни доказателства по процедура, но е приел, че законодателят не е дал различен срок за произнасяне на НЕЛК, когато се произнася по същество, а не като контролна инстанция. Счел е, че, доколкото НЕЛК се произнася по документи, а не след преглед, смяната на профила на комисията и предоставената на ищеца възможност за събиране на актуални епикиризи са могли да бъдат предвидени и реализирани в рамките на 3-месечния срок по чл. 47, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ. Квалифицирал е това забавено произнасяне като незаконосъобразно фактическо бездействие по смисъла на ЗОДОВ. Приел е, че е налице първият елемент от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника за вреди. Преценил е обаче, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест да установи останалите два кумулативно изискуеми елемента по посочената разпоредба, а именно претърпени вреди от неимуществен характер в пряка причинно-следствена връзка с това бездействие. Мотивирал се е, че разпитаните, чрез видеоконференция, свидетели нямат непосредствени впечатления от неговото психично състояние за исковия период, респ. че не са ангажирани доказателства за интензитета на претендираните душевни болки и страдания. Допълнил е, че такива не биха могли да се презюмират, като „типични”, каквото е твърдението в исковата молба. Формирал е извод, че заради недоказването на описаните в уточнението на исковата молба неимуществени вреди е логически невъзможно да се изследва въпросът за причинната им връзка с незаконосъобразното фактическо бездействие. По тези съображения съдът е постановил решението, предмет на контрол в настоящото производство. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция преценява решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Вътрешно противоречива е защитната теза на касатора относно недопустимостта на съдебния акт. От една страна същият, твърдейки, че в първоинстанционното производство съдът е съчетал в себе си ролята на страна и на прокурор, навежда нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, т.е. липса на задължително участие на прокурор по делото пред първата инстанция, а от друга – излага становище, че прокурор в исковото производство е участвал, но това участие е било формално, поради което възникват основателни съмнения за безпристрастността на последния. Съгласно чл. 127, т. 6 от Конституцията на Република България, Прокуратурата следи за спазване на законността, като, в предвидените със закон случаи, участва в граждански и административни дела. Съобразно нормата на чл. 16, ал. 1, т. 2 АПК прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като в предвидените в този кодекс или в друг закон случаи участва в административни дела. Такъв изрично предвиден случай за участие на прокурор е именно процесуалната по своя характер разпоредба на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, която е с императивен характер и гласи, че делата по ЗОДОВ пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор. Правилото важи за всички дела по този закон и е спазено в първоинстанционното исково производство. Видно от Разпореждане № 2581/31.07.2025 г. по адм. дело № 498/2025 г. (л. 160-161 от първоинстанционното дело), решаващият състав на първата инстанция, съобразявайки нормата на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, е постановил призоваване, като контролираща страна, на Прокуратурата на Република България, в лицето на Окръжна прокуратура – Велико Търново, която, видно от призовка на л. 169 от първоинстанционното дело, е призована за участие в първото открито съдебно заседание по делото, проведено на 19.09.2025 г. Съгласно Протокол от проведено на тази дата съдебно заседание, за Окръжна прокуратура – Велико Търново се е явила прокурор Светлана Иванова. Същата е взела участие и в следващите заседания по делото, проведени на 17.10.2025 г. и 13.11.2025 г., вкл. в последното такова от дата 27.11.2025 г., когато е приключено съдебното дирене и е даден ход по съществото на спора. Поради това релевираното нарушение чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ е несъстоятелно. Относно оплакването за формално участие на участващия по адм. дело № 498/2025 г. по описа на Административния съд – Велико Търново прокурор, следва да се посочи, че прокурорът участва в първоинстанционните съдебни производства по чл. 1 ЗОДОВ като представител на единната и централизирана Прокуратура на Република България, в качеството й на контролираща страна. Той встъпва с правата на страна по вече заведено дело, т.е. не действа като помагач на една от страните срещу другата, а, упражнявайки правомощието си да следи за спазване на законността, съгласно чл. 127, т. 6 от Конституцията на Република България, съдейства за постановяване на правилно решение. Това става чрез даването на заключение в хода на устните състезания по делата и чрез становище по доказателствените искания на страните и доказателствената стойност на събраните по делото доказателства, с каквито в конкретния случай прокурорът е участвал в процеса. Неоснователно касационният жалбоподател се оплаква, че решението, предмет на касационен контрол, е неправилно поради наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението е постановено след обективното изясняване на относимите обстоятелства по казуса, след анализ на информацията, събраня по делото от доказателствата, представени от страните и след отговор на доводите и възраженията на страните. Настоящият състав на касационната инстанция не установява нарушение на материалния закон или допуснато от първата инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правилен е формираният от съда извод, че ищецът, чиято е доказателствената тежест при иск с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, не е установил, при условията на пълно и главно доказване, всички кумулативно изискуеми по тази правна норма предпоставки за ангажиране на отговорността на НЕЛК за вреди. Съдът е допуснал относимо доказателствено средство за емоционалните изживявания на ищеца - свидетелските показания. Видно от споделеното от свидетелките Д. и Н., двете познават Т., но не общуват с него и не са от неговия приятелски кръг. Посоченото от тях води до извод, че двете нямат непосредствени впечатления за емоционалното състояние на ищеца във връзка с обжалването пред НЕЛК на ЕР № 90319/29.01.2025 г. на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ – Велико Търново. Без да влияе на преценката на касационната инстанция за правилност на обжалваното решение, за изчерпателност следва да се посочи, че не се споделя извода на решаващия състав на Административния съд – Велико Търново, че по делото безспорно се установява твърдяното незаконосъобразно фактическо бездействие за произнасяне от НЕЛК в срока по чл. 47, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ. В случая липсва фактическо бездействие на административен орган по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК. След постъпване на жалбата на Т. в НЕЛК не се установява неизпълнение на дължимите от този орган организационни и фактически действия по даване на експертиза относно процента на трайно намалената работоспособност на лицето, определен му с ЕР № 90319/29.01.2025 г. на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ – Велико Търново, както и относно срока на инвалидността. Данните по делото доказват, че са извършвани действия по разглеждане на медицинското досие на Т., преценявани са медицински и други документи и е изисквана допълнителна информация и изследвания от жалбоподателя. Съгласно „Маршрутен лист за преписка № 039491/21.02.2025 г.“, образувана по жалбата на лицето против ЕР № 90319/29.01.2025 г. на ТЕЛК (л. 151 от първоинстанционното дело), първоначално административната преписка е разпределена за разглеждане от специализиран състав по вътрешни, белодробни и съдови болести“ на НЕЛК, но на 12.05.2025 г. специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК е отправил мотивирана молба (л. 151 (гръб)) до директора на НЕЛК да му бъде преразпределена преписката по жалбата. Преразпределянето е извършено на 13.05.2025 г., съгласно резолюция от същата дата върху молбата. Отделно от това с писмо от 17.06.2025 г. на Председателя на специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК (л. 195, пак там) от Т. е изискано заверено копие от епикриза за проведено стационарно лечение за състоянието на [заличен текст], като със същото писмо е уведомен, че, ако не е постъпвал в болница „НЕЛК ще изчака в рамките на един месец да реализирате хоспитализация и да изпратите нова (актуална) епикриза с всички проведени изследвания и консултации“ за това заболяване. При тези данни, не може да се приеме, че НЕЛК, изпълнявайки възложената му административна дейност е бездействал да извърши всички дължими по закон фактически действия за изясняване на здравния статус на Т.. Решението е правилно като краен резултат, поради което следва да се потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия