Определение № 50216 от 25.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3116/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационни жалби срещу въззивно решение № 38 от 18.03.2022 г., постановено по въззивно гр. д. № 549/2021 г., подадени от КПКОНПИ и от Х. И. М.. Касационният съд е оставил без движение производството по делото с указание до ищеца КПКОНПИ да представи доказателства за внесена сума от 3000 лв. за възнаграждение на особените представители на ответниците Х. М. и К. М., което е сторено. Доводите на КПКОНПИ относно размера на адвокатските възнаграждения, съдът ще съобрази при определяне на същите, което става с крайния акт по чл. 81 ГПК. Изисканата сума е депозит, а окончателният размер е възможно да бъде под и над вече внесеното по сметка на ВКС. Възражението на КПКОНПИ, че сумата, необходима за възнаграждение на особените представители на ответниците по делото била вече събрана от Бургаския апелативен съд е неоснователно. В мотивите на определение № 276/29.06.2022 г., постановено от апелативния съд, на което страната се позовава, е записано, че сумата от 2 632 лв. по сметка на апелативния съд, внесена за възнаграждение на особени представители на ответниците във въззивното производство, следва да бъде задържана поради „очаквани разноски за касационна инстанция“. ВКС не може да постановява заплащане на адвокатско възнаграждение за особен представител за касационно производство от сметката на апелативния съд. Освен това, едва след влизане в сила на въззивното решение окончателно е и произнасянето досежно разноските, т.е. това е моментът, в който се преценява има или не надвнесена от ищеца сума за възнаграждения по чл. 47, ал. 6 ГПК по сметката на съответния съд. Ищецът по делото КПКОНПИ, чрез началника на ТО – Бургас И. В., обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 74 ЗОПДНПИ – за отнемане от Д. В. С. неналични суми по банкови сметки на обща стойност 9981,22 лв. и 3 500 лв., представляваща размера на внесения капитал при учредяване на „ХИТ АУТО 08“; от К. Х. М. на неналична сума от 240 лв. по банкова сметка и от Х. М. – общо сумата от 13 717,02 лв. – неналична, внесена по негови банкови сметки. Насрещни страни по тази жалба са Д. С., К. М. и Х. М.. Отговори са депозиранни от К. Х. М., чрез особения му представител адв. Е. А., от адв. В. С., „като служебен защитник на ответника К. Х. М., чрез своята майка и законен представител К. В. М., и от Х. И. М., чрез адв. Б. Д.. Д. С. не е отговорила в срок на жалбата. С молба от 12.09.2023 г. КПКОНПИ оттегля своята касационна жалба. Налице е надлежно десезиране на съда и касационното производство в тази част следва да бъде прекратено. Х. И. М. обжалва въззивното решение в частта, с която е отнето имущество – лично от него и от него и Д. В. С.. Обжалва и решението в частта, с която било отнето от него и К. М. имущество, но подобно произнасяне няма, няма и подобно сезиране с исковата молба. От К. М. ищецът иска само сумата от 240 лв., като искът е отхвърлен от въззивния съд. Съдът в същото време е постановил отнемане на имущество от Х. М. и К. В. М. на лично основание. В тази част касационната жалба е нередовна. На страната е указано да уточни жалбата си – в коя част обжалва въззивното решение и, че при неизпълнение в срок, съдът ще приеме, че е сезиран с касационна жалба против въззивното решение само в частта, с която лично от Х. М. и общо от него и Д. С., е отнето имущество. Съобщението до М. е връчено чрез адв. Б. Д., назначен за особен представител на страната по чл. 47, ал. 6 ГПК от първостепенния съд. Съдът, за да приложи хипотезата на чл. 286, ал.1, т. 2 ГПК трябва да прецени редовността на уведомяването, което в случая изисква и проверка на процесуалното представителство на адв. Д.. Правораздавателният орган следи по време на висящността на делото във всички инстанции за надлежно извършване на процесуални действия, както и за надлежното процесуално представителство на страните. При служебно извършената проверка, съставът на ВКС установи, че окръжният съдия е приел надлежно връчване по чл. 47, ал. 5 ГПК спрямо ответниците Х. М., К. В. М. – на лично основание и като майка и законен представител на К. Х. М., съответно назначил им е особени представители, но в нарушение на чл. 47, ал. 3 ГПК. Липсват надлежно оформени съобщения, че кметът на [населено място], [община], настоящият адрес на страните, е събрал данни, че те не живеят на адреса, което предполага невъзможността същите да се намерят при най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Липсва и осъществена проверка за месторабота на Х. М. и на К. М., каквото е законовото изискване, а още и при наличие в исковата молба и в търговския регистър на данни, че Х. М. е собственик и управител на две действащи търговски дружества – „С. 77“ ЕООД с адрес на управление [населено място],[жк][жилищен адрес] и „Хит ауто М и Д“ ЕООД, с адрес на управление [населено място], [улица], до него не е изпратено съобщението на адресите на управление, които попадат и в категорията „място за осъществяване на стопанска дейност“ по см. чл. 47, ал. 3 ГПК. При така изложеното, следва до касатора – ответник Х. М., да се изпрати съобщение да заяви дали поддържа подадената касационна жалба, съответно каква точно част от въззивното решение обжалва, на следните адреси – [населено място], [община]; [населено място],[жк][жилищен адрес] на адреса на управление на „С. 77“ ЕООД; [населено място], [улица] на адреса на управление на „Хит ауто М и Д“ ЕООД както и по месторабота, ако има данни за това, след извършена служебна справка. По посочения начин на Х. М. следва да се връчи и съобщение за това, че производството по касационното дело е прекратено в частта по касационната жаба на КПКОНПИ. На К. В. М., в качеството й на майка и законен представител на К. Х. М., следва да се връчи съобщение за това, че производството по касационното дело е прекратено в частта по касационната жаба на КПКОНПИ, на адреса в [населено място], както и по месторабота, ако има данни за това, след извършена служебна справка. Окончателно по приложението на чл. 47, ал. 6 ГПК съдът ще извърши преценка след изпълнение на горната процедура, като предприеме и следващите се процесуални действия, от което следва, че към настоящия момент изискването за предварително внасяне на разноските за особени представители на производството пред ВКС, е налице. При положение, че страните не могат да бъдат уведомени по някой от горепосочените адреси, следва, че като краен резултат, са надлежно представлявани от назначените им от първостепенния съд особени представители. МОТИВИРАН от горното, съдът