Определение № 8761 от 23.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8902/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Б. В. от гр. Перник, приподписана от адв. Р. Борисова, против определение № 1130 от 03.07.2025 г., постановено по адм. дело № 233/2025 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е върната исковата му молба вх. №1136/13.05.2025г. за обявяване на нищожността на определение № 2976 от 03.05.2001г., по адм. дело № 8104/2000 г. на Върховен административен съд и производството по делото е прекратено. В частната жалба са развити доводи за нищожност и незаконосъобразност на постановеното определение с доводи, че е постановено извън правораздавателната дейност на съда, при недопустим отказ от правосъдие и незаконосъобразност, поради редовна и допустима искова молба. Иска се прогласяване нищожността на оспореното определение и връщане на делото на друг състав на АС - Перник. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна - ищец в производството пред първоинстанционния съд, против подлежащ на оспорване съдебен акте, които е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от настоящия частен жалбоподател, с която същият е претендирал на основание чл. 128а от АПК да бъде прогласена нищожността на решение №2976 от 03.05.2001 г., постановено по адм. дело № 8104/2000г. на Върховен административен съд с доводи, че същото има характера на определение. За да остави без разглеждане исковата молба, с посоченото правно основание по чл. 128а от АПК, съдебният състав е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като решението, чиято нищожност се иска да бъде обявена, е било предмет на касационна проверка, в рамките на която касационната инстанция е разгледала и въпроса за нищожността на съдебния акт, като е приела, че решението е валидно. В този случай искът по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е недопустим, поради което съдът е оставил без разглеждане исковата молба и е прекратил производството по делото. Постановеното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Не е налице соченото в частната жалба основание за нищожност на оспореното определение - отказ от осъществяване на правораздавателна дейност и пресъздаване в съдържанието на акта на съдебен акт по друго дело. Съдът правилно е квалифицирал иска, като се е произнесъл по заявения с исковата молба предмет - иск за обявяване на нищожност на решение на Върховен административен съд. Съгласно разпоредбата на чл.128а, ал.1 АПК исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по - нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно, а по силата на ал. 2 исковете се подават пред съответния административен съд, следователно Административен съд - Перник е родово компетентен да се произнесе по подадената искова молба. Определението е валидно - произнесено от надлежен състав и е допустимо. Същото е и правилно. Съдът правилно е приложил закона като е приел, че искът е недопустим, тъй като дадената в закона възможност за предявяване на иск за обявяване нищожността на съдебно решение, постановено от административен съд или Върховния административен съд, е с оглед предоставяне на правните субекти на гаранция за защита срещу нищожен съдебен акт тогава, когато този акт не е бил обжалван по съответния ред. Предмет на исковото производство по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е единствено валидността на съдебния акт, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му е съдебният акт, за който ищецът твърди, че е нищожен, да не е бил предмет на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Когато съдебното решение е било предмет на съдебен контрол, касационният съд служебно, както го задължава нормата на чл. 218, ал. 2, предл. първо от АПК, е извършил проверка и за неговата валидност, с оглед което този въпрос е разрешен със сила на пресъдено нещо. Същият не може да бъде пререшаван, чрез предявяване на иск за обявяване на нищожността на същото решение. При извършената служебно проверка в деловодната система на Върховен административен съд, настоящия съдебен състав установи, че решение № 2976 от 03.05.2001 г., постановено по адм. дело № 8104/2000г. на Върховен административен съд, чиято нищожност се иска, е било предмет на касационна проверка от Върховния административен съд, петчленен състав, който с решение № 10035 от 20.12.2001 г., постановено по адм. дело №4733/2001г. го е оставил в сила. Следователно правилен е изводът на решаващия съд, че въпросът за валидността на съдебното решение, не може да бъде пререшаван по исков ред, след като е налице редовно проведено съдебно производство за касационната му проверка, в това число и за валидността му. Исковата молба с правно основание чл. 128а, ал. 1 от АПК правилно е върната като като процесуално недопустима, а производството прекратено. Постановеното определение не страда от пороци, налагащи отмяната му и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение