Определение № 2502 от 22.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2023 г.

Производство по чл.81 ГПК. До ВКС са подадени по електронен път с вх.№ 6663/17.04.2024 г., молба от адвокат В. Т. В.-Х. от АК-П. с искане да й бъде изплатена, по конкретно посочена банкова сметка, сумата 600 лв., представляваща нейното възнаграждение за касационната инстанция, и декларация от същата като самоосигуряващо се лице по чл.43, ал.5 и ал.6 ЗДДФЛ. Удостоверено е служебно съгласно надлежното подписване на тези електронни документи. След изискване делото от първоинстанционния съд РС-Плевен, се установява следното: Молбата е подадена в срока по чл.82 ГПК. Производството по делото е било образувано пред ВКС по касационна жалба на ответника Г. М. Г., подадена чрез назначения му от съда особен представител по чл.47, ал.2 ГПК- адв. В. В. от АК-П., срещу въззивно решение № 16/17.01.2023 г. по в.гр.д. № 849/2022 г. на ОС-Плевен, в частта, в която е потвърдено първоинстанционно решение № 1566/26.10.2022 г. по гр. д. № 2481/2022 г. на РС – Плевен, в частта, в която на основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД е отменен договор за дарение по н.а. № 6, н.д.№ 5406/1.12.1997 г. с предмет два недвижими имота, подробно описани. По молба на адв.В. В. вх.№ 4199/19.04.2023 г., касационният състав, с определение № 1108/15.05.2023 г., е указал на ищеца в производството и ответник по касация, да внесе по депозитната сметка на ВКС 600 лв. за възнаграждение на особения представител на касатора-ответник в касационното производство.Сумата е внесена с вн.бележка от 01.06.2023 г., с посочен вносител М. А. (бел.- лицето е адвокат на М. Г.) за задължено лице М. Г., и е удостоверено служебно по делото постъпването й по сметката за обезпечения на ВКС към 05.06.2023 г. /справка на л.30/. С определение по чл.288 ГПК с № 1218/15.03.2024 г., ВКС не е допуснал касационното обжалване по касационната жалба на Г. Г., като е осъден касаторът Г. Г. да заплати на ответника по касация М. Г. сторените от последния разноски в касационното производство 600 лв.за възнаграждение на особения представител адв.В.. Така установеното сочи, че са налице предпоставките за извършване на исканото от адв.В. плащане, доколкото сумата 600 лв. й е дължима съгласно чл.47, ал.6 ГПК, поради което, касационният състав