Определение № 285 от 25.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 1236/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. С въззивно определение Апелативен съд – Велико Търново, след отмяна на обжалваното от него първоинстанционно определение, е уважил подадената от „Елитис“ ЕООД молба по чл. 398 ГПК, като е заменил допуснатото обезпечение на осъдителен иск на „Троя 2000“ ЕООД за парично вземане, отменяйки първоначално наложената възбрана върху недвижими имоти с възбрана върху други такива. Определението е обжалвано от молителя „Троя 2000“ ЕООД с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ответникът оспорва жалбата. Обезпечителното производство е двуинстанционно – ТР № 1/2010, ВКС-ОСГТК, като постановените в рамките на такова производство въззивни определения подлежат на касационно обжалване само по изключение – в случаите по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, когато въззивният съд допусне обезпечение след отмяна на първоинстанционно определение за отказ за първоначално допускане на такова. Предвид привременния характер на обезпечителното производство постановените в него определения по същество не са такива, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК (т. 6 от ТР № 1/17.07.2011 г., ВКС-ОСГК и т. 1 от ТР № 5/2015, ВКС-ОСГТК). Поради това въззивните определения по чл. 398 ГПК не подлежат на касационно обжалване (в същия смисъл ч. т. д. № 2925/18, ВКС, II т. о., ч. т. д. № 1372/17, ВКС, I т. о.). По изложените съображения постановеното от ВтАС въззивно определение не подлежи на касационно обжалване, поради което подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Направеното от ответника по частната жалба искане за присъждане на разноски не следва да се разглежда съгласно т. 5 от ТР № 6/2012 на ВКС-ОСГТК. С тези мотиви съдът