Определение № 1410 от 20.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2725/2024 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба вх. №122767 от 12.04.2024г. на М. Г. С. за отмяна на влязло в сила решение, постановено по ч. гр. дело №51737/22г. по описа на СРС, с което е постановено вписването на осн. чл.51, ал.2 ЗН, че тя губи правото да приеме наследството на своя наследодател Г. С., починал на 18.04.2022г. Производството по делото е било спряно на осн. чл.292 ГПК, като след постановяване на тълкувателно решение №4/2024г., обявено на 24.02.2026г. по тълк. дело №4/2024г. нa Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, производството по настоящото дело е било възобновено с определение №989/27.02.2026г. Ответникът по молбата за отмяна не е изразил становище по нея. По допустимостта на молбата за отмяна на основание чл. 307 ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, съобрази следното: Производството за отмяна е средство за извънреден извънинстанционен контрол на влезли в сила решения. Предмет на отмяна могат да бъдат само решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, при постановяването на които е осъществен някой от отделните фактически състави на чл. 303 и 304 ГПК. От друга страна, правото на отмяна не е неограничено във времето. В чл. 305 ГПК е предвиден тримесечен преклузивен срок за отделните основания за отмяна по чл. 303 ГПК от момента на възникването им, с изтичането на който срок правото на заинтересованата страна да поиска отмяна на влязло в сила решение се погасява. Предвид което, проверката за допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл.307, ал.1 ГПК обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и посочването на точно и коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. В разглеждания случай, с решение №15462/25.09.2023г. /чиято отмяна се иска/, по гр. дело №20221110151737 по описа на Софийския районен съд за 2022г., е постановено да се впише на основание чл.51, ал.2 ЗН, в особената книга на Софийски районен съд, че М. Г. С., ЕГН: [ЕГН], губи правото да приеме наследството на своя наследодател Г. В. С., ЕГН: [ЕГН], бивш жител на [населено място], починал на 18.04.2022г., за което е съставен Акт за смърт №0595 от 18.04.2022 г. в [населено място], район „Л.“. В т.1 на Тълкувателно решение №4/2024г. от 24 февруари 2026 год., постановено по тълкувателно дело №4 по описа за 2024г., ОСГК на ВКС прие, че актът, с който районният съдия е разпоредил вписване в особената книга на съда на последицата по чл.51, ал.2 ЗН, не подлежи на отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Предвид изложеното, настоящата молба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, по отношение на който извънредният способ за контрол по реда на отмяната не може да бъде приложен. Воден от горното и на осн. чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, І г. о.