Определение № 1738 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1267/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. А. Б. чрез адв. С. Киров срещу определение № 2278 от 30.12.2025 г., постановено по адм.д. № 1356/ 2025 г. по описа на Административен съд – София-област, с което съдът е оставил без уважение нейно искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 1802902 от 16.11.2025г., издадена от командир отделение към Районно управление – Сливница при Областна дирекция на МВР – София. С последната е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца" на основание чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Според Р. А. Б. определението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил всички релевантни за спора обстоятелства, а именно, че задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за управлявания от нея лек автомобил, е сключена от собственика на автомобила още на 17.11.2025 година, в деня следващ деня на проверката (той е бил първият възможен момент), като веднага на същия ден е възстановена служебно и регистрацията на автомобила, т.е. отрицателните последици от нарушението са отстранени, поради което и предварителното изпълнение на заповедта се явява безпредметно. Твърди, че по никакъв начин не е уведомена и не е знаела, че управлява лек автомобил с прекратена регистрация, тъй като МПС не е нейна собственост. Съдът не е съобразил, че спрямо нея като водач, принудителната мярка при отстранени отрицателни последици, нанася непропорционални значителни и тежко поправими вреди. Б. живее в гр. Божурище, престира труд на две места на територията на София; има ангажимент да взема детето си от учебното заведение в гр. София и поема транспортирането на детето си и други деца до извънкласни занимания. Съдът не съобразил причинените неудобства от административен акт, при отстранено нарушения и последващо издадено Наказателно постановление (невлязло в сила) за същото деяние. Като се позовава на решение по дело С-97/21 година на СЕС и решение по дело С-605/23 на СЕС, адв. Киров, процесуален представител на Б., твърди, че: ако прилагането на ПАМ предшества прилагането на административно наказание, то не следва да бъде позволено да се допуска тяхното предварително изпълнение; а за да се прецени незабавното изпълнение на ПАМ трябва да се направи поне обобщена проверка законосъобразността на разглежданата мярка, което АССО не извършил. Ответникът, командир отделение към Районно управление – Сливница при Областна дирекция на МВР – София, не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна при следните изводи от правна страна: Административният съд – София-област е сезиран с жалба от Р. А. Б. чрез адв. С. Киров срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 1802902 от 16.11.2025г., издадена от командир отделение към Районно управление – Сливница при Областна дирекция на МВР – София. С последната е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца" на основание чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Органът е приложил мярката, след като е установил, че на 16.11.2025 г. Б., като водач на лек автомобил, собственост на друго лице – В. Г., е управлявала превозното средство, което е със служебно прекратена регистрация от 04.11.2025 г. поради констатирана липса на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Установява се от данните по делото, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 16.11.2025г. Видно от приложената по делото застрахователна полица, задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за конкретния автомобил с рег. № [рег. номер], е платена в деня след проверката - 17.11.2025 г. и на същата дата служебно е възстановена регистрацията на товарния автомобил. За същото нарушение, на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на Р. Б. е съставено и Наказателно постановление № 25-0344-000276/26.11.2025 година, за което няма отбелязване да е влязло в сила. Жалбоподателката е отправила с жалбата и искане по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта за прилагане на ПАМ. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката не е доказала по категоричен начин релевантното обстоятелство, че допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед ще й причини значителна или труднопоправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 АПК. Определението е неправилно. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е за прилагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП, и подадената жалба не спира изпълнението. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. При ПАМ като вид административна принуда се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза чл. 171, т. 1, б"з", подб. "гг" ЗДвП. Законодателят е преценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. Затова допуснатото по закон предварително изпълнение на тази принудителна мярка е за защита на надделяващ значим обществен интерес. Следователно фактите, които жалбоподателят противопоставя, трябва да са със същата степен на значимост. В случая първоинстанционният съд директно е подложил на проверка дали оспорващият е доказал твърдението си за конкретни вреди, които биха могли да му бъдат причинени от предварителното изпълнение на обжалваната заповед и дали същите са с висока степен на значимост, без да прецени представените по преписката релевантни доказателства и да анализира установеното деяние като основание на акта за допуснатото по закон предварително изпълнение от гледна точка на вида и характеристиката на приложената принудителна мярка и дали е постигната защитимата от закона цел. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне законни права и интереси на адресата. Действително, по силата на закон допуснатото незабавно изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, но дали с него в случая е постигната тази защита е въпрос, на който следва да бъде даден отговор съобразно установените по делото факти. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 16.11.2025 г. за нарушение, което е установено на 16.11.2025 г. с АУАН. Веднага в деня след съставяне на заповедта, същото нарушение е било отстранено - процесният лек автомобил, управляван от адресата, е служебно регистриран поради заплатена от собственика веднага задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Това означава, че още към 17.11.2025 г., ден след издаване на оспорената заповед, нейното предварително изпълнение не реализира преследваната от закона преустановителна цел. По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото. В случая допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не постига реалният ефект на предварителното изпълнение. Следва да се посочи, че допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт. В случая жалбоподателят не е собственик на управляваното от него моторно превозно средство и въпреки обективната безвиновна отговорност за вмененото му с оспорената заповед нарушение, чиято законосъобразност е въпрос по същество, то следва да бъде съобразено, че няма как водачът да бъде уведомен за дерегистрация на автомобила при положение, че администрацията няма задължение да уведоми и самия собственик предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП. При така установеното съдът приема, че следва да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение като законоустановена мярка, която е приспособена към нуждата от обезпечителна защита в административния процес, като осуетява осъществяване на материалните права или задължения, създадени с акта. По този начин спирането на изпълнението привременно брани заплашената правна сфера на жалбоподателката. То се изразява в спиране на действието на невлезлия в сила акт спрямо адресата, като в този случай настоящият съдебен състав съобразява и наличието на специфики в интензитета на правното въздействие (издаденото НП за същото нарушение, за което е издаден и акта за прилагане на ПАМ при преустановено нарушение). В тази насока виж и определение на ВАС по адм.д. № 12298/2025 година по описа на ВАС. Предвид изложеното, като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. Воден от горното, Върховният административен съд