Определение № 157 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1448/2021 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Л. Г. М., с адрес в [населено място], представляван от адв. И. Д., за отмяна на влязло в сила решение № 273 от 12 юли 2017 г., постановено по в.гр.д. № 359/2017 г. по описа на окръжния съд в гр. Плевен, с което е потвърдено решение № 457 от 14 март 2017 г., постановено по гр.д. № 6814/2016 г. по описа на районния съд в гр. Плевен, с което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че М. дължи на „Топлофикация-Плевен“ АД сумата от 723,94 лева, от които 630,82 лева като стойност на незаплатена топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация на етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица], за периода 01.11.2013 г.-30.04.2016 г., и 93,12 лева - лихва за забава за периода 04.01.2014 г.-13.07.2016 г., за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В молбата за отмяна се поддържат основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с твърдение за наличие на новонастъпили обстоятелства и нови писмени доказателства, а именно – две влезли в сила съдебни решения, с които са отхвърлени исковете на „Топлофикация-Плевен“ ЕАД по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, срещу собственици на самостоятелни обекти в сградата, находяща се на [улица], тъй като е установено неправилно определяне на отопляемия обем на сградата чрез изключването на няколко самостоятелни обекта (търговските помещения, заемащи приземния етаж), рефлектирало върху неправилното определяне на количествата топлоенергия, отдадени от сградната инсталация. Сочи се, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на направените в представените към молбата за отмяна съдебни актове констатации относно неправилното определяне на общия отопляем обем. Към молбата са приложени решение по гр.д. № 4904/2018 г. по описа на районния съд в гр. Плевен, потвърдено с влязло в сила решение по в.гр.д. № 325/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Плевен; решение по гр.д. № 880/2019 г. по описа на районния съд в гр. Плевен, потвърдено с влязло в сила решение по в.гр.д. № 739/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Плевен; изготвеното по гр.д. № 2322/2020 г. по описа на районния съд в гр. Плевен заключение на съдебно-икономическата експертиза и протокол от открито съдебно по същото дело, с което е прието заключението. В срока за отговор насрещната страна „Топлофикация-Плевен“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, представлявано от изпълнителния директор Й. В., чрез юрк. Ц. В., излага становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна, тъй като твърденията на молителя имат отношение към правилността на влязлото в сила решение, а не към някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. Третото лице помага „Нелбо“ АД не взема становище по молбата за отмяна. В атакуваното въззивното решение се приема, че ответникът дължи заплащането на топлинна енергия, отделена от сградната инсталация на жилищната сграда, в която се намира жилището на М.. Във връзка с възражението на М., че не са спазени изискванията на Наредба 16-334/2007 г., са изслушани заключенията на две съдебно-техническа експертизи – единична и тричленна, въз основа на които е прието за установено, че имотът на ответника се намира в топлофицирана сграда с два входа, с общо 90 апартамента, като отопляемият обем на сградата е 15646,55 куб.м.; че ответникът не ползва нито отопление, нито топла вода; че за процесния период индивидуалната сметка на ответника съдържа само задължение за сградна инсталация. От заключението се установява, че топломерът в абонатната станция е монтиран съгласно техническите изисквания на производителя и проверяван от лицензирани за това дружества; че отопляемият обем на имота е 166,530 куб.м., като делът на топлинната енергия за сградна инсталация на жилището на ответника е правилно определен от фирмата за дялово разпределение съобразно формулите в Наредба 16-334/2007 г. и методиката към нея, като няма нарушения и по отношение на разпределението на топлинната енергия за сградна инсталация в търговските обекти в същата жилищна сграда, тъй като то се извършва отделно, защото те са към друго топлопреносно отклонение и сумите са начислени на партидата на едно от помещенията - това, в което има работещо отоплително тяло, и това разпределение не се отразява на собствениците на жилища в сградата. Касационният съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на молбата за отмяна до разглеждане по същество. Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за изхода на спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното ѝ поведение. Под „обстоятелства“ законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Приложените от молителя съдебни актове не представляват ново обстоятелство или ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което би довело до установяване на факт от значение за изхода на делото. Сочените решения са постановени след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, поради което не биха могли да бъдат известни на страната към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Отделно от това, в съдебния процес молителят е изложил всички свои възражения срещу претенцията на ищеца, събирани са доказателства във връзка с доводите му за неправилно определен отопляем обем на сградата, в която се намира жилището му, използвани са специални знания, за да се достигне до заключението за недоказаност на твърдението. Наличието на две противоречиви в изводите си по този спорен въпрос експертни заключения предполага използването на други процесуални средства от страна на молителя, за да може да осъществи ефективна защита на правата си. Молителят не е обосновал и наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК - по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на заключението на вещите лица, върху които е основано решението. В конкретния случай няма данни твърдяната неистинност на заключението на вещото лице да е установена по предвидените в закона способи. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,