Решение № 6729 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15348/2010 г.

ВАСI отделение16.05.2011 г.докладчик т Фани Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3218/21.10.2010 г. по адм. д. № 3882/2007 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6729 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15348/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Иса регулатори и компенсатори" ЕООД, в ликвидация, със седалище и адрес на управление в гр. София, против решение № 3218/21.10.2010 г. по адм. д. № 3882/2007 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА № 20003201/16.04.2007 г. на ТД на НАП - София, потвърден с решение № 350/26.02.2008 г. на ДД "ОУИ" - София и по касационна жалба от ДД"ОУИ"-София срещу същото решение, в частта с която е отменен РА. И в двете касационни жалби са изложени доводи за неправилност на решението в съответната обжалвана част и се иска отмяната му. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби като подадени в срок и от надлежни страни, са процесуално допустими, а разгледана по същество, и двете са неоснователни. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който на дружеството са определени задължения по ЗДДС - ДДС за внасяне в размер на 35 925, 33 лв. и лихви - 17 181, 98 лв., от отказан данъчен кредит в размер на 36 573, 20 лв. за данъчни периоди 01.12.2002 г. - 31.03.2004 г. С обжалваното решение първоинстанционния съд е отменил отказът да бъде признат данъчен кредит в общ размер на 22 579 лв. за данъчни периоди м. 02., м. 04, м. 05, м. 07, м. 12.2003 г. и м. 01, м. 02. и м. 03.2004 г. като е обосновал изводи, че с представените в хода на оспорването митнически декларации, подробно описани в решението и с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, жалбоподателят е установил наличие на всички кумулативни положителни предпоставка за възникване и признаване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.), с което е опровергана констатацията на ревизията за наличие на предпоставки за облагане по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 от ДОПК. В останалата обжалвана част до размера на отказания данъчен кредит, съдът е отхвърлил жалбата с мотиви, че не са представени митническите декларации за внос на стоки, поради което не може да се установи по безспорен начин както фактът на осъществения внос, така и видът на стоките, за да се прецени дали са свързани с предмета на дейност на дружеството и дали с тях ДЗЛ е осъществявало или ще осъществява облагаеми доставки. По отношение на ползвания данъчен кредит за употребявани автомобили, съдът е приел, поради това, че не е доказано същите да са използвани за извършване на основната дейност на дружеството, отказът в тази част е законосъобразен. По отношение на отказания кредит за доставки с място на изпълнение територията на страната, съдът е обосновал извод за недоказаност на такива и законосъобразност на отказа. Решението е правилно. При определяне на основата за облагане с ДДС органът по приходите е взел предвид следните обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК: вида и характера на осъществяваната дейност - търговия със стоки; внесен ДДС за процесните периоди 12 460,17 лв.; документи с достоверни дати - подадени СД по ДДС, дневници покупки и дневници продажби; брутни приходи (обороти) -декларирани приходи от продажби на стоки на стоки в размер на 258 589, 90 лв. Относно извършените доставки ревизията не е констатирала основания за корекция на данъчната основа и начисления данък. Относно получените доставки за процесния период 01.12.2002 г. -31.03.2004 г. ревизираното лице е декларирало данъчен кредит в общ размер 36 573,20 лв. по получени доставки, извършени на територията на страната и извършен внос. В хода на ревизията не са представени исканите документи, свързани с доставките, поради което с РА в обжалваната част е отказан данъчен кредит в размер на декларирания от лицето 36 573,20 лв., в резултат на което са определени задължения по ЗДДС (отм.) в размер на 35 925,33 лв. и лихви за забава 17 181,98 лв. За да мотивира отказа, органът по приходите е приел, че за да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставките, следва кумулативно да са изпълнени всички условия на чл. 64 от ЗДДС (отм.) и липсата дори само на едно от тях е основание за отказ. В конкретния случай, органът по приходите е посочил, че не са представени никакви доказателства за извършване на доставките и счетоводна отчетност във връзка с тях, поради което на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) е отказан данъчен кредит за процесния период в посочения по-горе размер. В хода на съдебното оспорване са събрани като доказателства СД и дневниците за покупки на ревизираното лице за процесния период, представени с писма изх. № 17-44-00-1388/30 03.2009 г. и 17-10-00-19/05.06.2009 г. на ТД на НАП София-град, офис "Витоша". Събрани са представените от подразделенията на Агенция "Митници" митнически декларации и приложените към всяка една от тях документи за плащане на начисления ДДС в пълен размер. Приета е и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е извършило рекапитулация на РА в приложена към заключението Таблица № 4, на основата на събраните по делото писмени доказателства. Заключението е прието, без да е оспорено от страните и правилно съдът го е обсъдил, наред с останалите доказателства и го е кредитирал в частта, с която по безспорен начин е установено изпълнение на предпоставките по чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.) за признаване право на приспадане на данъчен кредит. С изключение на две митнически декларации, които не са представени и същите не се съдържат в представената от ЦМУ при Агенция "Митници" справка, съдът е приел отказът за незаконосъобразен във връзка с описани подробно, включително и в диспозитива на решението Митнически декларации. Решението в отменителната част е правилно и неоснователно се поддържа от касационния жалбоподател - ДД "ОУИ" - София, че същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон - при неустановено наличие на предпоставката по чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.) - получената от внос стока да е използвана, да се използва или да бъде използвана за извършване на облагаеми доставки. Твърди се, че е следвало да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза със задача, която да установи правилното осчетоводяване на счетоводните операции по всички видове синтетични и аналитични счетоводни сметки. Този довод не може да се квалифицира като незаконосъобразност в смисъл на допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводството, поради това, че като страна в съдебното производството органът по приходите е имал задължението да прояви процесуална активност и да поиска да бъде допълнена задачата на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. След като такива процесуални действия не са заявени от ДД "ОУИ" - София и заключението на СЧЕ с изводи за редовно осчетоводяване на стоките от вноса, прието без резерви от страните по делото, правилно е кредитирано от съда и въз основа на същото, както и на ангажираните в хода на оспорването доказателства, съдът е обосновал решението си. Решението в отхвърлителната част е правилно и касационната жалба на дружеството "Иса регулатори и компенсатори" ЕООД не съдържа обосновани доводи за неправилност на същото. Твърденията, че управителя на дружеството е починал и това е причина да не се намират сега счетоводните документи на фирмата, не може да се ползва като обективна причина за неангажиране на относими към спора доказателства относно: вноса на употребяваните автомобили и дали същите са използвани за основната дейност на дружеството, внесените стоки за които не са представени митническите декларации, отразени в счетоводството, вида на стоките в останалата част от вноса, за които не е установено да са използвани или да бъдат използвани за извършване на последващи облагаеми доставки. По изложените съображения, не се установяват твърдяните в двете касационни жалби основания за отмяна на обжалваното решение и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

1