Определение № 152 от 11.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2516/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 265529/23.05.2022 г., подадена от Н. Г. М. срещу разпореждане № 260952 от 26.04.2022 г. по гр. д. № 2403/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е върната молба за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК на М., вх. № 262727/11.03.2022 г. За да върне молбата за отмяна на основание чл. 306, ал. 2, във вр. с чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът е посочил, че Н. М. не е отстранил в указания му и продължен впоследствие срок нейните нередовности. Жалбоподателят признава в частната си жалба, че не е изпълнил дадените му указания за отстраняване нередовности на молбата му за отмяна, но твърди, че не ги е изпълнил, тъй като това е негова поредна молба. В частната жалба се съдържа и искане за възстановяване на пропуснат срок за изпълнение на указанията. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира жалбата, с която е сезиран, за допустима, но за неоснователна. Съображенията му за това са следните: Видно от молбата за отмяна вх. № 262727/11.03.2022 г., същата е неясна и не отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1, във вр. с чл. 260, т. т. 2, 3, 4, 5 и 6 и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК; молбата не е и вписана в службата по вписванията (т. 2 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо законосъобразно и в изпълнение на задълженията му по чл. 306, ал. 1, изр. второ ГПК, с разпореждане № 260601/18.03.2022 г. Окръжен съд – Пловдив е оставил същата без движение и е дал указания Н. М. да посочи точно и конкретно кой съдебен акт иска да бъде отменен, като индивидуализира същия с номер, дата на постановяването му и съда, който го е постановил; да посочи основание по чл. 303, ал. 1 ГПК, въз основа на което се иска отмяна, придружено с точно и мотивирано изложение съгласно чл. 306, ал. 1, изр. първо ГПК; да представи доказателство за вписване на молбата в Служба по вписванията - гр. Пловдив да представи доказателство за платена дължима държавна такса в размер на 364.05 лв. по сметка на ВКС, както и преписи от молбата според броя на другите страни в производството. В дадения 1-седмичен срок, продължен впоследствие с две седмици, считано от 4.04.2022 г., молителят не е изпълнил дадените му указания, поради което молбата е върната в съответствие с нормите на ГПК. Изложеното обуславя потвърждаване на атакуваното разпореждане. След връщане на делото на Окръжен съд – Пловдив, последният следва да се произнесе по искането по чл. 64 ГПК, инкорпорирано в частната жалба до ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,