Определение № 3666 от 19.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2659/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена лично от Л. И. А., срещу определение № 824/29.03.2024 г. по ч. гр. д. № 680/2024 г. на Апелативен съд – София. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, поради което иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимна страна, но в едната й част е срещу акт, изключен от касационен контрол. Л. И. А. е обжалвал действията на държавния съдия-изпълнител обективирани в Постановление № 2022/12.10.2023 г. и съобщение от № 1255/13.10.2023 г., предприети по изп.дело № 104/2023 г. на ДСИ при Районен съд – Берковица. Монтанският окръжен съд е постановил решение № 8/09.01.2024 г. по гр. д. № 430/2023 г., с което е оставил без разглеждане жалбата на А. в едната й част /съдържаща: искания за извършване на обстойна проверка на заявените в жалбата факти за изтеглени неправомерно средства от банковите му сметки, без неговото знание и съгласие, да му бъде възстановена сумата от 2 815, 04 евро, както и да бъде информиран за резултатите от извършената проверка; и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение определено в наказателно дело/, като е отхвърлил жалбата в частта й против Постановление № 2022/12.10.2023 г. А. е обжалвал изцяло това решение пред Софийския апелативен съд. С атакуваното определение САС е оставил без разглеждане жалбата срещу акта на окръжния съд в частта, с която се е произнесъл по същество и го е потвърдил в прекратителната му част. В производството по чл. 436 и сл. ГПК окръжният съд действа като контролно - отменителна инстанция, като съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК решението по същество е окончателно. Ето защо, правилно Софийския апелативен съд е оставил без разглеждане жалбата на А. против решението на Окръжен съд - Монтана, в частта му с която се оставя без уважение жалбата на А. против Постановление № 2022/12.10.2023 г. на ДСИ при Районен съд - Берковица по изп.дело № 104/2023 г. В тази част определението на апелативния съд подлежи на обжалване пред Върховни касационен съд на осн. чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, като по изложените съображения, частната жалба в тази й част се явява неоснователна. Частната жалба в частта й срещу определението на апелативния съд, с което е потвърдено решението на Окръжен съд - Монтана в прекратителната му част, е недопустима. Тя не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 3 ГПК. Определението на апелативния съд е окончателно - както бе посочено, в производството по чл. 436 и сл. ГПК окръжният съд действа като контролно -отменителна инстанция, а съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК решението му по същество е окончателно. Преграждащите производството пред окръжния съд определения подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд, който се произнася по законосъобразността им с окончателно определение. В случая не са загубили действие разясненията, дадени с т. 2 ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2005 г., ОСГК и ТК. Съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд се произнася по частни жалби срещу преграждащи определения, постановени за първи път от апелативен съд или от друг състав на Върховния касационен съд, а компетентността му по чл. 274, ал. 3 ГПК е за актове, подлежащи на триинстанционно разглеждане, какъвто съдопроизводствен ред не е предвиден за производството по обжалване на действията на съдебен изпълнител. Предвид изложеното частната жалба в тази й част е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение