Определение № 7998 от 18.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6665/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от М. И. Д. от гр. Благоевград, чрез пълномощника му адв. Риджаков, срещу протоколно определение № 2320 от 13.05.2025 г., постановено по адм. д. № 1834/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставена без уважение молбата му за установяване нищожността на Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация № Л-33/20.11.2013 г. на председателя на ДАНС. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът, Държавна агенция „Национална сигурност“, е депозирал по делото отговор на частната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно – правилност на обжалваното с нея протоколно определение. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на М. И. Д. от гр. Благоевград против Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/ - гр.София с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с цена на иска: главен иск в размер на 20 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане и компенсаторна лихва върху главницата – от момента на влизане в сила на Решение № 93/03.10.2019 г., постановено по адм.д.№ 661/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград, на основание постановено Определение от 27.02.2020 г. по адм. д. № С-3 по описа на ВАС, влязло в законна сила на 20.03.2020 г., до датата на завеждане на исковата молба – 04.12.2024 г. в размер на 10 715,09 лева, причинени в следствие на отменен от съда незаконосъобразен административен акт – Заповед рег. № ЧР-з-86/06.03.2014 г. на председателя на ДАНС за прекратяване на служебното му правоотношение, ведно по правната логика с предпоставката за нейното издаване - Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация № Л-33/20.11.2013 г. на председателя на ДАНС. С атакуваното определение административният съд е оставил без уважение молбата на М. И. Д. от 22.04.2025г. за установяване на нищожността на Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация № Л-33/20.11.2013 г. на председателя на ДАНС. За да постанови протоколното си определение, съдът е приел, че молбата следва да се остави без уважение, тъй като е недопустимо в това производство съдът да се произнася инцидентно по законосъобразността на друг административен акт, който в конкретния случай не е предмет на обжалване по делото. Обжалваното протоколно определение е неправилно. Основателни са доводите на частния жалбоподател, че в случая с подадената от ищеца молба от 22.04.2025 г., съдържаща искане за установяване на нищожността на Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация № Л-33/20.11.2013 г. на председателя на ДАНС, е уточнен петитума на първоначално предявената искова молба, в която въпросното отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация е наведено като част от основанията на предявените искове. Действително в исковата молба не е уточнено дали се търси инцидентното установяване нищожността на акта за отнемане на достъпа до КИ или произнасяне по тази нищожност с изричен диспозитив в съдебното решение, но това представлява нередовност на исковата молба, за отстраняване на която съдът е следвало да следи служебно. Тази нередовност е отстранена именно с депозираната по делото молба от 22.04.2025 г., което не съставлява инцидентно предявен иск по чл. 212 от ГПК или изменение на иска чл. 214, ал. 2 от ГПК. С оглед изложеното настоящата инстанция намира протоколното определение за неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото – да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изхода на спора първоинстанционния съд следва да се произнесе и по исканията за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, приложима съгласно чл. 236 от същия кодекс. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение