Определение № 52 от 09.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 276/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частни жалби с вх. № 7825 от 12.05.2021 г. на Е. И. Д. и с вх. № 9179 от 01.06.2021 г. на Д. В. Д. и И. В. Д. срещу определение № 1125 от 22.04.2021 г., постановено по гр. д. № 792/2021 г. на Софийския апелативен съд. Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно и искат неговата отмяна. Ответната страна по жалбите Б. П. М. счита същите за процесуално недопустими поради липса на правен интерес, респ. неоснователни. Останалите ответници не вземат становище по тях. Върховният касационен съд, състав на II г. о., преценявайки данните по делото, намира следното: С посоченото определение на мястото на починалата в хода на процеса ищца В. М. М. е конституиран нейният наследник по закон Е. И. Д.; обезсилено е решение № 7460 от 08.11.2017 г. по гр. д. № 6514/2015 г. на Софийския градски съд в частта му относно предявените искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на съдебна спогодба, сключена между В. М. М. и Е. И. Д. по гр. д. № 4924/1982 г. на Софийския районен съд, по силата на която Е. Д. е получила в изключителна собственост апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, поради противоречие и заобикаляне на закона, както и в частта му относно иска по чл. 33, ал. 2 ЗС за признаване на В. М. М. право на изкупуване на 1/4 ид. част от посочения апартамент и е прекратено производството по в. гр. д. № 792/2021 г. на Софийския апелативен съд в тези му части. Определението в частта, с която на мястото на починалата в хода на процеса ищца В. М. М. е конституиран нейният наследник по закон Е. И. Д. съгласно чл. 253 ГПК е оттегляемо, т.е. може да бъде изменяно или отменяно от постановилия го съд, поради което частните жалби срещу него са подадени срещу неподлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.1 ГПК съдебен акт и са процесуално недопустими. Частните жалби срещу определението в останалата му част са подадени в срока по чл. 275 ГПК от надлежни страни, при наличие на правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество те са основателни. Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на В. М. М. срещу решение № 7460 от 08.11.2017 г. по гр. д. № 6514/2015 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от ищцата против Е. И. Д., Д. В. Д., И. В. Д., Л. Ц. Л., Г. С. М. и Б. П. Р. - М. искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключената по гр. д. № 4924/1982 г. на СРС съдебна спогодба; предявените против Г. С. М. и Б. П. Р. - М. по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на 3/4 ид.части от апартамента, предмет на делбата, както и иска ѝ по чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на 1/4 ид.част от имота. След насрочване на делото в открито заседание с разпореждане от 22.03.2021 г., по делото е постъпила молба от ответната страна Б. М. с информация, че В. М. е починала. Извършена е служебна справка от НБД „Население“, от която е установено, че ищцата В. М. е починала на 25.12.2020 г., като в изисканото удостоверение за наследници като единствен наследник по закон на починалата е посочена нейната дъщеря Е. И. Д.. С оглед на това съдът е конституирал Е. И. Д. като ищец и жалбоподател във въззивното производство на мястото на починалата В. М. на основание чл. 227 ГПК. Констатирал е, че Е. И. Д. е и ответник по два от кумулативно предявените с исковата молба три иска, които са отхвърлени от градския съд, като въззивната жалба е депозирана срещу първоинстанционното решение в неговата цялост. Същата е ответник по иска за прогласяване нищожността на договора за делба на апартамента, сключен с В. М. М., както и по иска за признаване право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС на 1/4 ид. част от него, продаден от нея на Л. Ц. Л., и от последната на Г. С. М. и Б. П. Р. - М. /спогодбата е сключена по време на брака на Е. Д. с В. Д. Д., който е починал през 2013 г. и оставил за свои наследници по закон преживялата съпруга и двамата си синове Д. Д. и И. Д./. Съдът е приел, че по тези искове е настъпило сливане в качеството ищец и поне един от ответниците, което прави исковете недопустими изцяло, тъй като страните по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС са необходими другари и производството не може да продължи без един от тях. Прието е също, че подадената въззивна жалба срещу решението по посочените два иска също е недопустима, тъй като има сливане в качествата на жалбоподател и ответник по жалбата. С частната жалба на Е. И. Д., както и с молба вх. № 7821 от 12.05.2021 г. по в. гр. д. № 792/2021г. на САС е представен препис от протокол за обявяване на саморъчно завещание на В. М. М., с което тя е завещала цялото си имущество на Д. В. Д. и И. В. Д.. С определение № 1302 от 18.05.2021 г. по в. гр. д. № 792/2021 г. на САС са конституирани на мястото на починалата в хода на процеса ищца и жалбоподател В. М. М. нейните наследници по завещание Д. В. Д. и И. В. Д.. Дадени са им указания да заявят дали са приели наследството на техния наследодател, и ако са го приели – дали поддържат предявените от нея искове и съответно въззивната жалба срещу първоинстанционното решение. С молба вх. № 9176 от 01.06.2021 г. същите са заявили, че са приели наследството на В. М. М. и поддържат всички предявени искове, съответно и въззивната жалба срещу решението на градския съд. Независимо от обстоятелството, че определението по чл. 227 ГПК за конституирането на наследника по закон на мястото на починалия в хода на процеса ищец не подлежи на обжалване, същото е обусловило изводите на съда относно частичното обезсилване на първоинстанционното решение, респ. прекратяване на производството по делото, поради което настоящата инстанция следва да се произнесе по неговата правилност. Поначало процесуалната легитимация /принадлежността на правото на иск/ следва материалноправната. Носителят на материалното право има и процесуалното право да търси неговата защита от съда, като изключение от това правило се допуска само, когато законът изрично го предвижда (чл. 26, ал. 2 ГПК). Поради това и правоприемството в процеса, и по-конкретно при универсалното правоприемство, свързано с изгубването на процесуалната правосубектност на страната по делото (чл. 227 ГПК) следва да съответства на материалното правоприемство. Така лицата, които получават като наследници правата и задълженията на починалия, встъпват и в процесуалните му права и задължения по делото. Този въпрос се отнася до процесуалната легитимация на страните и поради това следва служебно да се разгледа и съобрази от съда във всеки момент от развитието на производството. В случая според представеното по делото удостоверение за наследници от 14.04.2021 г. първоначалната ищца по делото В. М. М. е починала на 25.12.2020 г. и е оставила за единствен свой наследник по закон своята дъщеря Е. И. Д., но наследодателката е оставила саморъчно завещание, с което се е разпоредила за след смъртта си с цялото си имущество в полза на внуците си Д. В. Д. и И. В. Д.. Завещанието е универсално по своя характер /чл.16, ал.1 ЗН/ и с него наследодателката е изключила от кръга на наследниците своята дъщеря Е. И. Д., поради което следва да се приеме, че нейни наследници са само Д. В. Д. и И. В. Д.. В тази връзка следва да се отбележи, че правилно съдът е конституирал като страни по делото както наследника по закон, за когото е получил данни от представеното по делото удостоверение за наследници, така и наследниците по завещание, тъй като следва да се увери, че наследниците по закон зачитат правата на този, когото законът призовава към наследяване и той е приел наследството. В случая обстоятелството, че наследници на първоначалната ищца В. М. М. са само нейните наследници по завещание не се оспорва от наследника по закон Е. И. Д., която единствена разполага с правен интерес да го оспори, поради което конституирането ѝ като ищец на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ищец е неправилно. Това е довело до неправилни изводи относно сливането на качествата ищец и ответник в процеса по два от предявените искове, респ. на сливане на качествата на въззивник и въззиваем. Във връзка с исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД в допълнение следва да се отбележи, че сливането на качествата ищец и ответник по отношение на двамата наследници по завещание не е пречка производството по делото да продължи по отношение на останалите ответници, за които такова сливане не е налице. С оглед изложеното обжалваното определение следва да се отмени в частта му за обезсилване на първоинстанционното решение и за прекратяване на производството по делото в посочените по-горе части. Жалбите срещу определението в останалата му част следва да се оставят без разглеждане като процесуално недопустими. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,