Определение № 13213 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12019/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от О. Ф. Ш., с [ЕГН], чрез упълномощения адв. В. Велев, срещу Разпореждане № 900 от 23.10.2025 г. по вх. № 1118 от 30.09.2025 г., постановено по адм. д. № 145 по описа на Административен съд - Разград (АС - Разград) за 2024 г. С обжалваното разпореждане е върната касационната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу Решение № 649 от 23.07.2025 г., постановено по адм. д. № 145 по описа на Административен съд - Разград за 2024 г. Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на обжалваното разпореждане. Излага съображения за нередовно връчване на уведомлението за дадени му указания във връзка с констатираните нередовности по подадената касационна жалба. Твърди, че Еднолично адвокатско дружество „В. Велев“ не е участвало в производството пред административния орган и не е посочило електронен адрес по смисъла на чл. 137, ал. 2 АПК, предоставящ възможност за сигурно електронно връчване, поради което неправилно препис от разпореждането бил изпратен на този електронен адрес. Посоченият по делото електронен адрес не отговарял на изискването по чл. 18а, ал. 4, т. 1 и т. 3 АПК, тъй като не поддържал функция, която да показва информация за изтегляне на съставения документ. Релевирани са твърдения и за друго самостоятелно основание за отмяна, свързани с пребиваване на процесуалния представител извън страна през периода на изпращане на съобщението. По подробно изложените в тази насока съображения се иска отмяната на обжалваното разпореждане. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да се произнесе по спора, настоящият състав на Върховния административен съд съобрази следното: С Разпореждане № 805 от 02.10.2025 г. по вх. № 1118 от 30.09.2025 г., постановено по адм. д. № 145 по описа на Административен съд – Разград за 2024 г. първоинстанционният съд е оставил без движение подадената от Ш., чрез адв. В. Велев, касационна жалба срещу Решение № 649 от 23.07.2025 г., постановено по адм. д. № 145 по описа на същия съд за 2024 г., като е указал на касационния жалбоподател в 7-дневен срок от получаване на съобщението да заплати по сметка на Върховния административен съд дължима държавна такса в размер на 816,84 лв. и да представи платежен документ за това. За да постанови обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд е констатирал, че разпореждането от 02.10.2025 г. е изпратено по електронен път на посочения от адв. Велев „електронен адрес“ на 02.10.2025 г., но не е изтеглено от адресата в 7-дневен срок. Поради това на основание чл. 137, ал. 3 АПК приел, че съобщението е връчено в първия ден след изтичането на този срок (10.10.2025 г.), като срокът за отстраняване на нередовностите изтекъл на 17.10.2025 г., но дадените указания не били изпълнени към момента на постановяване на обжалваното разпореждане. По тези съображения постановил връщане на касационната жалба на Ш.. Разпореждането е валидно и допустимо, но е неправилно. Неправилна е направената от първоинстанционния съд преценка за неизпълнение в срок на дадените на Ш. указания за заплащане на държавна такса за предявеното от него касационно оспорване, което като процесуална последица да има връщането на подадената касационна жалба. Установява се, че с Разпореждане № 490 от 28.06.2024 г., постановено от АС – Разград, подадената от Ш. жалба против Ревизионен акт № Р-03001723004215-091-001 от 13.03.2024 г. е оставена без движение и е указано внасянето на държавна такса, както и посочването на електронен адрес за призоваване и получаване на документи и съобщения по делото. На 04.07.2024 г. по делото е постъпила молба от Ш., чрез пълномощник адв. В. Велев, с която в изпълнение на дадените указания са представени доказателства за заплатена държавна такса и е посочен адрес на електронна поща, заявен като „електронен адрес“ за кореспонденция, призоваване и получаване на документи и съобщения по делото: [електронна поща]. Разпореждането от 02.10.2025 г. с указания във връзка констатирани нередовности на касационната жалба на Ш. е изпратено на същата дата от електронната поща на деловодството на АС – Разград до посочената в предходния абзац електронна поща. По делото не се съдържат данни връчването да е станало чрез Системата за сигурно електронно връчване. В изпратения от съдебния деловодител имейл е дадено изрично указание към адресата - адв. Велев да потвърди получаването на имейла от съда. Данни за такова потвърждение от адвоката отсъстват по делото. При така установеното, основателно е оплакването на частния жалбоподател, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 137, ал. 3 АПК, на която се е позовал първоинстанционният съд, за да приеме, че разпореждането от 02.10.2025 г. е връчено и срокът за изпълнението му е изтекъл на 17.10.2025 г. По делото отсъстват доказателства, че връчването на разпореждането от 02.10.2025 г. е осъществено по реда на чл. 137, ал. 2 АПК. Показателно в това отношение е изискването за потвърждаване на мейла от адвоката, вписано в изпратеното от съда писмо до електронния му адрес, което не би било необходимо, ако системата, чрез която то е изпратено разполага с възможност за сваляне на достоверни данни за момента на изтегляне на изпратените съобщения. Наред с това по делото е приложена разпечатка от електронната пощенска кутия на АС - Разград, която обаче не може да се приеме за годно доказателство за удостоверяване доставянето, изтеглянето или отварянето на изпратеното съобщение. Разпечатката е съставена на английски език, без да е придружена от превод на български език по изискването на чл. 14, ал. 3, изр. първо АПК. При това, тази разпечатка съдържа техническа информация, чийто смисъл не може да бъде установен без прилагането на специални знания. В този смисъл несподелим е подходът на първоинстанционния съд въз основа единствено на този документ да приеме, че е налице редовно връчване на съобщението и разпореждането от 02.10.2025 г., както и за изтичане на срока за неговото изпълнение на 17.10.2025 г. Ето защо, като е върнал подадената касационна жалба без да е изтекъл срокът за изпълнение на разпореждането от 02.10.2025 г., първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени. Делото следва да бъде върнато на същия състав от АС - Разград за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение