Определение № 4364 от 13.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4089/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК Образувано е по частна жалба на Л. С. Н. чрез пълномощника му адвокат Р. Д. против определение № 50157 от 04.10.2022г. постановено по гр.д. № 3071/2022г. по описа на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от жалбоподателя молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 и чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 365 от 09.05.2008г. по гр.д. № 918/2007 г. на Софийски окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решение от 02.07.2007г. по гр.д. № 60/2007 г. на Костинбродски районен съд за отхвърляне иска на Л. С. Н. за делба на втория етаж от сградата - северен близнак, построена в УПИ **, кв. 60 по плана на [населено място]. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение като неправилно. Развива съображения, че оспорването на неистинността на документ по реда на чл. 193, ал.1 ГПК представлява по същността си инцидентен установителен иск. Затова решението, с което се приема, че документът е неистински, съставлява решение по чл. 124, ал.4 ГПК, т.е. неистинността на документа е установена по съдебен ред както изисква чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. Ответниците по частната жалба В. А. С. и С. А. С. в писмения си отговор считат, че молбата за отмяна правилно е приета за недопустима. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: В подадената от Л. С. Н. молба за отмяна на влязло в сила решение се сочат основанията по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 1 ГПК. Твърди се, че е постановено влязло в сила решение, с което е установена неистинност на документ, приет като доказателство по делото, върху който е основано решението, чиято отмяна се иска. Твърди се евентуално, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му. Представено е влязло в сила решение по гр.д. № 908/2019г. на Костинбродски районен съд, потвърдено с решение № 61 от 17.02.2022г. по гр.д. № 605/2021г. на Софийски окръжен съд, с което по реда на чл. 194, ал.2 ГПК е признато за установено, че заявление по чл. 56 ЗТСУ/отм./ от 20.02.1978г. е неистински документ, тъй като подписите в него не са положени от С. И. и В. И.. В решението, чиято отмяна се иска, е прието, че съсобственост по отношение на втория етаж от жилищната сграда не съществува. Съдът е посочил, че с нотариално заверено заявление по чл. 56, ал.2 ЗТСУ, вписано на 20.01.1978г. С. Н. И. и В. И. И. (наследодатели на молителя ) са учредили право на надстрояване за втори етаж на А. С. Н. - наследодател на ответниците. Доколкото правото на надстрояване е учредено само от съсобствениците, притежаващи 1/2 ид.ч. от дворното място, то суперфициарят е придобил 1/2 ид.ч. от правото на строеж, а след изграждането на етажа - 1/2 ид.ч. от собствеността върху него. По отношение на останалата 1/2 ид.ч. са изложени съображения, че тя е придобита от А. Н. чрез давностно владение. По тези съображения е отхвърлен иска за делба на втория етаж от жилищната сграда. В това производство оспорване истинността на нотариално заверената декларация за учредяване право на надстрояване по реда на чл. 56, ал.2 ЗТСУ/отм./ не е било направено. С обжалваното определение предходният състав на Второ гражданско отделение е намерил молбата за отмяна и на двете заявени основания за процесуално недопустима. По отношение на първото основание за отмяна е приел, че представеното влязло в сила решение № 61 от 17.02.2022 г. по гр.д. № 605/2021г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260033 от 25.05.2021г. по гр.д. № 908/2019г. на Костинбродски районен съд не представлява решение, каквото визира чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. С това решение съдът се е произнесъл не по инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК, а по процесуалното действие по оспорване истинността на документ по чл. 193 ГПК. Това произнасяне, макар и направено с диспозитива на съдебното решение, има характер на определение. То не се ползва със сила на присъдено нещо и има значение само за доказването по конкретното дело. Поради това решението не може да се приравни на установяване неистинността на документ, на който е основано решението, по смисъла на чл.303, ал.1, т.2 ГПК. В тази насока съдът се е позовал на разясненията в Тълкувателно решение № 5/2012г. на ОСГТК, т.1 и 3. По отношение на второто, евентуално заявено, основание по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК молителят не е посочил кои са новите обстоятелства от съществено значение за делото, които не са били известни при решаването му. Дори да се приеме, че такова ново обстоятелство е приетата по другото дело експертиза за неистинността на подписите под декларацията по чл.56 ЗСТУ/отм./ и/или съдебното решение по това друго дело, с което същата декларация е призната за неистински документ, то молбата за отмяна отново се явява недопустима. Установяването неистинността на документ от значение за делото е основание за отмяна само в хипотезата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК и то ако е установена по надлежен съдебен ред. Това означава, че неистинността на документ не може да се релевира и като друго основание за отмяна, в частност това по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав намира обжалваното определение за неправилно. Следва да бъдат споделени съображенията, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК изисква престъпните обстоятелства да са установени по "надлежния ред", което означава с влязла в сила присъда на наказателен съд, споразумение в наказателно производство или с влязло в сила решение по иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. В случая е представено влязло в сила решение, с което се установява неистинност на документ, който от значение за разрешаването на спора. С оглед на това не може да се приеме, че молбата за отмяна е нередовна. Дали представеното решение, в което неистинността на документа е установена в рамките на производство по чл. 193 ГПК, действително попада в хипотезата на основанието на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК е въпрос на основателност на молбата за отмяна. В тази насока са и разясненията в Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК, т.10. Според тях задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата когато тя се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението /чл. 303, ал.1, т.1 ГПК/; на установени по съответния ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, на престъпно действие на страна и/или на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото/ чл. 303, ал.1, т.2 ГПК/; когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено /чл. 303, ал.1, т.3 ГПК/. Ето защо, когато е направено мотивирано изложение на конкретно основание за отмяна и в хипотезите на чл. 303, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК са представени доказателства, които могат да бъдат отнесени към поддържаното основание за отмяна, то молбата за отмяна е редовна и следва да бъде разгледана. По основателността й съдът ще се произнесе след изслушване на страните в открито съдебно заседание - чл. 307, ал.2 ГПК. Предвид изложеното обжалваното определение, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане, следва да бъде отменено и делото върнато на предходния състав на Върховния касационен съд за разглеждане на молбата за отмяна по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.