Решение № 7611 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3015/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на М. М. М., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, подадена чрез процесуални представители адв. С. Златкова и адв. Х. Николов. Жалбата е против решение № 29865 от 12.09.2025 г., постановено по адм. дело № 8113/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощник юрисконсулт Е. Хичовски, в съдебно заседание моли съдa да остави без уважение касационната жалба и да остави в сила решението на Административен съд – София-град. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд – София-град е било решение № 4021 от 10.07.2025 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на М. М. М. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата М. М. М. срещу оспорения административен акт. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен административен орган при спазване на административнопроизводствените правила и правилно прилагане на материалния закон. Съдът е приел за правилна преценката на административния орган, че в хода на производството не се е установило спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е приел, че изложените от лицето причини за напускане на държавата по произход не представляват материалноправно основание, по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне на статут на бежанец. От оспорващия не са били заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Не е било налице и конкретно събитие, поради което чужденецът е избрал да напусне страната си по произход – той е взел решение да напусне Сирия без видима причина, позовавайки се на опасението, че е [заличен текст]. Но не са налице доказателства за събития, които да са настъпили, след като е напуснал държавата си по произход или пък извършвани от него действия/дейности след заминаването му, израз или продължение на убеждения и ориентация, изразявани в държавата му на произход, които да пораждат у него опасения от преследване при завръщане, респективно да сочат нужда от международна закрила. Направените изявления от М. М. М. пред ДАБ във връзка с индивидуалното му положение и лични обстоятелства нито поотделно, нито заедно сочат, че е напуснал Сирия, защото е бил преследван, в това число поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения. На следващо място, съдът e приел, че от страна на жалбоподателя не е било налице твърдение в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Не е било установено спрямо жалбоподателя да са били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата му по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Вследствие на гореизложеното е направен извод от първоинстанционния съд, че председателят на ДАБ при МС правилно е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. М. М. поради липса на основанията, визирани в разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената М. М. М. жалба, разгледал е обстойно наличните по делото доказателства и е достигнал до обосновани изводи за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. На първо място, следва да се обсъди твърдението на касатора, че административният съд е постановил решението си в противоречие със становището на участващия в производството прокурор от Софийска градска прокуратура. Това не може да бъде квалифицирано като нарушение на съдопроизводствените правила поради необвързващата сила на становището на прокурора. Същите служат за сведение и имат характера на мнение, което не е обвързващо за съда. Правилно Административен съд – София-град е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. М. М.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито е посочил конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. От проведеното с М. М. М. интервю по реда на глава шеста, раздел I – чл. 63а от ЗУБ, се обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация. Самият М. М. М. заявява, че причината да напусне Сирия, е получена покана от вуйчо му в България. Няма информация в страната си по произход лицето да е имало проблем заради религията или етноса си –по-конкретно не е било арестувано, нито осъждано, не е членувало в политическа партия или организация, нито в религиозна общност. В касационната жалба е наведено твърдение, че спрямо лицето е оказано насилие през м. март 2025 г., защото е [заличен текст], като се твърди, че административният съд е пропуснал да се произнесе по това обстоятелство. Настоящата инстанция не може да се произнесе по фактите, а само по правото. Непроизнасянето на административния съд по описания факт не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като ситуацията е била разгледана от административния орган и съдът е приел неговите констатации. Освен това, при преглед на доказателствения материал по делото, не се установява да са налице други ситуации, които да водят до извод за преследване. От жалбоподателя в хода на проведеното интервю не са съобщени събития, които да са настъпили, след като е напуснал държавата си по произход или пък извършвани от него действия/дейности след заминаването му, израз или продължение на убеждения и ориентация, изразявани в държавата му на произход, които да пораждат у него опасения от преследване при завръщане, респективно да сочат нужда от международна закрила. Направените изявления от М. М. М. пред ДАБ във връзка с индивидуалното му положение и лични обстоятелства нито поотделно, нито заедно сочат, че е напуснал Сирия, защото е бил преследван, в това число поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения. Самият той заявява в проведеното интервю, че е влязъл легално в Република България с виза, като документи за виза е подал още през 2024 г. и е напуснал страната си по произход след получаване на визата – февруари или март 2025 г. Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Както бе споменато и по-горе, от страна на М. М. М. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от М. М. М. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС относно политическата обстановка в Сирия. Административен съд – София-град подробно е обсъдил данните, дадени с представените пред него справки изготвени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ – МС с вх. №№ МД-02-262/19.05.2025 г. и МД-02-373/03.07.2025 г. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Фактически е установено и че конфликтът не засяга територията на цялата държава. Отразена е промяната в официалното управление на държавата, като се сочи, че представителите на бившия режим продължават да се помиряват и да уреждат статуса си с временното правителство на страната. Съгласно изложеното в справките провинция Алепо (Халеб), където живее молителят, понастоящем се явява водеща дестинация за завръщащи се лица, следвана от Идлиб, Дамаск и Хама. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите като доказателство в касационното производство справки за актуалното обществено-политическо положение в Сирийската арабска република с вх. №№ МД-02-155/15.04.2026 г., МД-02-182/07.05.2026 г. и МД-02-189/14.05.2026 г., изготвени от Дирекция „Международна дейност и проекти“ при ДАБ при МС. С оглед на гореизложеното може да бъде направено заключение и че конфликтът е локален и спорадичен и не обхваща територията на цялата страна. Oтносно цитираната от касатора практика на СЕС, а именно решение С-406/22 и решение С-465/2007, следва да бъде отбелязано следното: От справките и общодостъпните източници следва, че дори да се приеме наличие на въоръжен конфликт, той не е нито повсеместен, нито насочен пряко срещу цивилното население, поради което не намират приложение посочените откъси от решения. Молителят няма да бъде изложен на тежки заплахи единствено поради присъствието си на територията. В страната са започнали помирителни процеси, а отделните прояви на нестабилност не разколебават извода за устойчиви положителни промени. Данните обуславят извод за липса на въоръжен вътрешен или международен конфликт, достигнал ниво по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, респективно чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС, който да поражда реална опасност от тежки посегателства за цивилно лице единствено поради присъствието му в страната. По изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение е правилно, поради което при липсата на установени отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,