Определение № 719 от 30.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6722/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на „ФАРМАЛЕЙК БЪЛГАРИЯ“ ООД, подадена чрез пълномощника адв. Я. Георгиева, за изменение на решение № 12087 от 11.11.2024 г. по адм. дело № 6722/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Молителят се позовава на чл. 280 от Закона за задълженията и договорите, според който договорът за поръчка, какъвто е и договорът за правна защита и съдействие, е неформален договор. Твърди се, че в конкретния случай представителството на клиента е осъществено въз основа на договор за правна защита и съдействие, което се доказва от представеното по делото пълномощно, фактура и банковото извлечение. Излагат се доводи, че страните са уговорили и възнаграждението за представителство пред касационната инстанция, което се доказва от представената по делото фактура № 21758 от 02.09.2024 г., в която изрично е посочено, че възнаграждението се отнася за процесуално представителство по адм. дело № 6722/2024 г. на Върховния административен съд. Сочи, че представените документи изпълняват указанията съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., в което е прието, че се заплащат само тези разноски за адвокатско възнаграждение, които реално са направени, т. е. заплатени. Иска се да се измени решението в частта за разноските, като се присъди на „ФАРМАЛЕЙК БЪЛГАРИЯ“ ООД разноските, направени в касационната инстанция – пълният размер на адвокатското възнаграждение от 2 347 лева с включено ДДС. Ответникът – Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП), чрез процесуалния представител А. Димитрова, оспорва молбата по чл. 248 от ГПК, като неоснователна. Аргументира се с трайната съдебна практика на Върховния административен съд, че договорът за правна защита и съдействие е предпоставка за доказване на претендираното адвокатско възнаграждение. За да се произнесе по молбата, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, съобрази следното: Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът, по искане на страните, може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Молбата е подадена на 11.12.2024 г., поради което, като подадена от надлежна страна и в преклузивния едномесечен срок, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С решението, чието изменение се иска, Върховният административен съд е оставил в сила решение № 2162 от 02.04.2024 г. и определение № 5361 от 16.05.2024 г., и двете постановени по адм. дело № 11506/2023 г. на Административен съд – София-град. В мотивите на съдебния акт, тричленният състав е изложил, че не са налице основания за присъждане на разноски в полза на ответника в съдебното производство. Мотивирал се е, че по касационното адм. дело № 6722/2024 г. не е представен договор за правна защита и съдействие, а само списък на разноски, фактура и отчет по сметка. В представения пред първата съдебна инстанция договор за правна защита и съдействие, изрично е предвидено, че в случай, че се наложи осъществяване на процесуална защита и съдействие пред по-горна инстанция, или каквито и да било други отделни производства, страните ще сключат отделен договор за правна защита и съдействие, с който ще уговорят конкретните условия и възнаграждението, при които адвокатското дружество ще представлява клиента. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закон за адвокатурата (ЗА) адвокатът или адвокатът от Европейския съюз представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно, каквото в случая е приложено от ответника по касация по първоинстанционното дело (л. 15). Видно от съдържанието му, същото е изрично - за обжалване на решение № НСР-32307/21.09.2023 г. на НСЦРЛП, като Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко“ и в частност адв. Я. Георгиева са упълномощени да представляват „ФАРМАЛЕЙК БЪЛГАРИЯ“ ООД до окончателното приключване на съдебното производство на посоченото решение във всички съдебни инстанции. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършване на определена по обем и естество правна дейност – чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от ЗА. Адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд (чл. 36, ал. 1 от ЗА), а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Размерът на възнаграждението, за всеки конкретен случай на представителство и правна помощ, се определя посредством договор – чл. 36, ал. 2 от ЗА. Ако такъв липсва, се прилага разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗА, съгласно която при липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. Съгласно приетото по т. 1 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Върховния касационен съд, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че са договорени. Не се спори по делото, че договор за правна защита и съдействие между „ФАРМАЛЕЙК БЪЛГАРИЯ“ ООД и Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко“ и в частност адв. Я. Георгиева, не е представен в касационното производство, а в представения пред първоинстанционния съд е отразено, че в случай, че се наложи осъществяване на процесуална защита и съдействие пред по-горна инстанция, или каквито и да било други отделни производства, страните ще сключат отделен договор за правна защита и съдействие, с който ще уговорят конкретните условия и възнаграждението, при които адвокатското дружество ще представлява клиента. Наред с това приобщената по делото фактура е едностранно подписана. По делото пред настоящата съдебна инстанция не са налице и доказателства относно реализирането на процедурата по чл. 36, ал. 3 от ЗА. Няма данни за издаване на решение от страна на адвокатския съвет, което да замести посочения договор между страните. С оглед цитираната нормативна уредба и в контекста на приетото по т. 1 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело на Върховния касационен съд, което се явява задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че не е налице основание за изменение на решение № 12087 от 11.11.2024 г., постановено по адм. дело № 6722/2024 г. на Върховния административен съд, в частта за разноските. Изложеното налага молбата на „ФАРМАЛЕЙК БЪЛГАРИЯ“ ООД по чл. 248 от ГПК да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,