Определение № 2449 от 25.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 954/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Д. С. от [населено място], чрез адвокат Л. Г. от АК-Перник, срещу определение № 3075 от 19.11.2026 г. по в. гр. д. № 2939/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от същия молба за изменение на постановеното по делото решение № 688 от 26.05.2025 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че решаващият състав неправилно е отказал да му присъди разноски за въззивното производство, приемайки, че когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и то е потвърдено, разноските остават за тяхна сметка. Счита този извод за противоречащ на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, предвиждаща присъждане на разноски на страните за всяка инстанция. Ответникът по частната жалба – ЗАД „Армеец“ АД, [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 22.12.2025 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да остави без уважение молбата на А. Д. С. за присъждане на разноски за въззивната инстанция и по-конкретно – адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА на представляващия го адвокат Л. Г., решаващият състав е счел същата за неоснователна по съображения, че когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и то е потвърдено изцяло, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Обжалваното определение е неправилно. Изводът във връзка с дължимостта на разноските в хипотезата, когато жалбите и на двете страни не са уважени, е в противоречие със закона. В разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК е предвидено, че направените от страните разноски се разпределят съобразно изхода на спора (съобразно уважената, респ. отхвърлената част от иска). Това правило е приложимо за разглеждането на делото във всяка инстанция. В хипотезата, когато инстанционното производство е образувано по жалби и на двете страни, разпределението на разноските следва да се извърши при съобразяване изхода от разглеждането на жалбите. Именно такъв е и настоящият случай. Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на ищеца А. Д. С. срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, т. е. срещу отхвърлянето на исковете му за сумата 150 000 лв. и по въззивна жалба на ответника ЗАД „Армеец“ АД срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част, т. е. срещу уважаването на иска на ищеца А. Д. С. за сумата 130 000 лв. Въззивните жалби и на двете страни са оставени без уважение. С оглед този резултат, на пълномощника на ищеца – адвокат Л. Г. – се дължи адвокатско възнаграждение за защитата на ищеца срещу въззивната жалба на застрахователното дружество, осъществена при условията на чл. 38 ЗА. Като взе предвид обстоятелството, че: в рамките на въззивното производство спорът вече не се отличава с голяма фактическа и правна сложност; делото е приключило в едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства; извършената от пълномощника на ищеца правна работа се свежда до изготвяне на отговор на въззивната жалба на ответника по исковете и явяване в съдебно заседание, настоящият състав намира, че на същия следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на сумата 1000 евро. Предвид задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа не обвързва съда при определяне на адвокатското възнаграждение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав