Определение № 7717 от 12.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5487/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на В. Попов от гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. М. Дрънкова, против Определение № 1141 от 04.05.2023 г. постановено по адм. дело № 1049 от 2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му против писмо изх. №СЛ/Д-РВ/871-253 от 24.03.2023 г. на директор Дирекция „Социално подпомагане“ –Пловдив и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на постановеното определение, като се иска неговата отмяна и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив, в представен писмен отговор на частната жалба изразява становище за неоснователност на същата. Върховният административен съд, шесто отделение, след като извърши служебна проверка по допустимостта на частната жалба, намира, че същата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на В. Попов против писмо изх. №СЛ/Д-РВ/871-253 от 24.03.2023 г. на директор Дирекция „Социално подпомагане“ –Пловдив. С обжалваното определение съдът е приел, че жалбата се явява недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК. Посочил е, че са издадени задължителни предписания изх. №П/Д-РВ-02 от 24.04.2023 г. на директор Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, с които е изискано майката З. Мушикова да изпълнява заложените в план за действие цели за работа с детето и родителите, да ползва социални услуги за оценка на родителския капацитет и за намаляване напрежението в отношението между родителите съвместно с другия родител, като осигури и присъствието на непълнолетното дете. В същото е посочено, че тя следва да проявява отговорност и ангажираност за изпълнение на контактите между бащата и детето, като ги насърчава в изпълнение на влезли в сила съдебни решения. В мотивите си директорът на ДСП - Пловдив е приел, че майката не съдейства за осъществяване на контакти на детето с другия родител и това може да доведе до синдром на родителско отчуждаване. В тази връзка съдът е приел, че при така издаденото предписание от 24.04.2023 г. в настоящия случай липсва правен интерес за оспорващият да обжалва посоченото писмо. Жалбоподателят няма засегнати права от издаденото писмо и по отношение на него актът не създава задължения, нито засяга законните му права и интереси. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 4 АПК жалбата е оставена без разглеждане, а съдебното производство прекратено. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Административният орган е съобразил поведението си с новата разпоредба на чл. 10, ал. 6 от ППЗЗД, като с оспореното писмо директорът на ДСП – Пловдив се е произнесъл по подадени от частния жалбоподател сигнали, за предприети действия от страна на ОЗД, ДСП – Пловдив. По повод постъпил сигнал, касаещ депозирано заявление за ползване на социални услуги, частният жалбоподател е бил информиран за предприетите действия от страна на ДСП - Пловдив, като е посочено, че е била проведена среща и разговор с майката на детето. Същата е била консултирана за социалните услуги на територията на гр. Пловдив, като майката е споделила, че е удовлетворена от предоставяните социални услуги в ЦРДУ. Споделила е, че е провела разговор с дъщеря си в тази насока, но детето отговорило, че не желае да ги посещава. Осъществен бил разговор с момичето като същото е било насочвано и ползвало услугите на ЦРДУ от 2018 г. до момента. Споделило е, че е разговаряло с майка си и й е съобщило решението си, че не желае да посещава ЦРДУ. Като причина е посочила, че се чувства изморена от дългогодишната социална работа и не вижда смисъл да посещава вече социалната услуга. Депозирала е нежеланието си писмено, но тъй като същата била още непълнолетна, на 21.03.2023 г. е било издадено направление на детето за оказване на образователна подкрепа. По повод сигнала, касаещ ползване на обща социална услуга с майката на детето, частният жалбоподател е бил информиран, че е проведена среща със същата. Проведена й е била програма за информиране на децата и родителите относно техните права и задължения, и е била консултирана съгласно Семейния кодекс, ЗЗДет. и др. Майката твърдяла, че взаимоотношенията между тях са такива от години и не може социалната услуга да ги промени за няколко месеца. Жалбоподателят е бил информиран, че честите сигнали, касаещи детето, могат да придобият усещане в същото за намеса в личния му живот, липса на възможност за почивка и спокойствие, което да доведе до негативно отношение към родителите и служителите, които работят по случая. Уведомен е също, че ако майката не съдейства за ползване на обща социална услуга, служителите на ДСП – Пловдив ще прибегнат към издаване на задължително предписание или заповед за социални услуги. Видно от съдържанието на писмото, същото не съдържа властническо волеизявление на административен орган, от което да произтичат права и задължения, или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси. Преценката дали актът подлежи на оспорване задължително се свързва с изследване характера на същия и в частност дали има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 от АПК. Отсъствието на който и да е от очертаните в хипотезите на визираните текстове от закона същностни белези, какъвто е настоящият случай, сочи на недопустимост на търсената по реда на това съдебноадминистративно производство защита. Съдържащото се в писмото изявление няма правопораждащ, правопогасяващ или правозасягащ ефект, не създава права и задължения за жалбоподателя, нито засяга правната му сфера и не притежава задължителния характер на предписанията. Уведомлението не съдържа властническо волеизявление на административен орган или овластен от закон за това орган или организация, по силата на което да възникват права или задължения за оспорващия, а има единствено уведомителен характер. Процесното писмо не представлява и отказ за издаване на индивидуален административен акт, който съгласно легалната дефиниция на чл. 21, ал. 1 от АПК е приравнен на такъв акт. На всички въпроси поставени от частния жалбоподател е отговорено, както и са му дадени разяснения във връзка с питанията му. С оглед съдържанието на писмото, правилно е прието, че същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. На следващо място, видно е от събраните по делото доказателства, че след издаването на процесното писмо и предвид направеното по сигнала проучване на случая, са били издадени задължителни предписания изх. №П/Д-РВ-02 от 24.04.2023 г. от ДСП – Пловдив, с които е изискано майката З. Мушикова да изпълнява заложените в план за действие цели за работа с детето и родителите, да ползва социални услуги за оценка на родителския капацитет и за намаляване напрежението в отношението между родителите съвместно с другия родител, като осигури и присъствието на непълнолетното дете. Посочено е, че тя следва да проявява отговорност и ангажираност за изпълнение на контактите между бащата и детето, като ги насърчава в изпълнение на влезли в сила съдебни решения. В мотивите си директорът на ДСП - Пловдив е приел, че майката не съдейства за осъществяване на контакти на детето с другия родител и това може да доведе до синдром на родителско отчуждаване. Ето защо при така издаденото предписание от 24.04.2023 г. в настоящия случай отново липсва правен интерес за оспорващия да обжалва посоченото писмо на директор ДСП - Пловдив от 24.03.2023 г. В случая се касае за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване поради наличието на приложното поле на чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, което изключва произнасянето по същество, защото процесуално недопустима жалба не би могла валидно да сезира съда да я разгледа. При наличие на отрицателни процесуалноправни предпоставки, правилно административният съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното пред него производство. Предвид това правилен е изводът на съда, че жалбата е недопустима като подадена против акт, който не подлежи на съдебен контрол и при липса на правен интерес от оспорването и затова е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея производство. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение